Миналата седмица Дюран Дюран направиха специално хелоуин шоу в Манчестър — пищни костюми, готическа сценография и хореография. Зрелище от начало до край. И все пак се усещаше отсъствие.
По явни причини групата смени три култови песни — Save a Prayer, Come Undone и Invisible — с песни от албума Dance Macabre. Те не бяха никак лоши, но така и не стана ясно защо „паднаха“ точно горните три хита.
ЕПА/БГНЕС Alessandro Della Valle
И все пак това не е безпрецедентно. Често след концерт някой се пита: "Защо не изсвириха моята песен?". Групите с дълга кариера и богата дискография редовно се изправят пред една и съща дилема — как да зарадват цялата публика.
До всеки фен, който ликува при някой забравен бисер от стар албум, стои друг, който без колебание би направил съвсем различен избор.
ЕПА/БГНЕС Alessandro Della Valle
В последните години повечето изпълнители залагат на стабилни, почти непроменящи се сетлисти — и публиката обикновено ги приема с отворени обятия. Но щом отпадне дори една песен, липсата ѝ създава повече шум от самата музика.
Това е парадоксът на богатия каталог — дори и да е добър концертът, винаги ще се намери някой, който да изпита разочарование от липсата на едно или друго парче. И колкото по-обширна е дискографията, толкова по-сложен става проблемът.
Bruce Dickinson WIKIMEDIA Dario De Marco
Айрън Мейдън са класически пример — с близо 20 студийни албума и фенове, които приемат всяка песен като свещена. Още първите пет тави могат да напълнят цял концерт с "неприкосновени" песни, които феновете умират да чуят.
Но какво да кажем за по-новите издания — A Matter of Life and Death, Brave New World, Senjutsu — или за песни като Sign of the Cross от периода с Блейз Бейли, които звучат съвсем различно с Брус Дикинсън? Всяко ново попълнение в сетлиста идва за сметка на някой класически фаворит.
Blaze Bayley WIKIMEDIA Dario De Marco
Същата дилема измъчва и Металика, но в още по-мащабен вариант.
През последните няколко години те използват формата No Repeat Weekend — два концерта в един град с напълно различни сетлисти. И все пак, с близо четири десетилетия музика зад гърба си, не могат да съберат всичко.
Редките парчета, хитовете и химните се борят за място. Една вечер може да чуеш Orion или Disposable Heroes; на следващата — Whiplash или Creeping Death.
ЕПА/БГНЕС Mariscal
Така сетлистът се превръща в жив организъм — непрекъснато променящ се, напомнящ, че е невъзможно да чуеш всичко.
Има и артисти като Стинг, които носят не само собствената си история, но и наследството на цяла група. Въпреки че има 15 солови албума, почти половината от сетлистът му все още включва класики на The Police — Roxanne, Every Breath You Take или Message in a Bottle.
ЕПА/БГНЕС Koen Van Weel
Публиката ги очаква — и с право. Но това оставя малко място за нови или по-непознати песни. Когато миналото ти е толкова богато, е трудно да събереш най-доброто в някакви си два-три часа.
Истината е, че няма сетлист, който да удовлетвори всички. Всеки концерт е уникален момент — миг от историята на групата, съчетание от познато и забравено. Напускаме залата с мисълта, че сме искали още една песен, още един спомен.
ЕПА/БГНЕС Koen Van Weel
Но може би точно това ни кара да се връщаме отново. В търсене на онази перфектна вечер, в която най-сетне ще изсвирят и "нашата" песен.
Добави коментар