Един разговор с Емил Бонев, сценарист на "Гунди - легенда за любовта"
Защо Гунди, защо сега?
Като дете имах двама любимци. Футболистът Георги Аспарухов и естрадният певец Емил Димитров. Заради Гунди започнах да играя футбол и станах голмайстор на детския отбор. Емил беше причината да се явя на ученически конкурс за естрадна песен. Всичко започва от детството.
А защо сега? Времето доказа, че вчера беше рано, а утре щеше да е късно. Слава Богу, днес вече филма го има! За създаването на лента с такъв мащаб е необходимо много време, мотивация и вдъхновение. Идеята се роди преди девет години.
Откъде тръгна всичко?
С една мечта. И с това, че сякаш небето ми прошепна да я споделя с Иван Христов и Андрей Арнаудов. Оказа се, че и те имат същата мечта. Съдба! И подгонихме времето. Днес съм дълбоко убеден и искрено вярвам, че "Гунди - легенда за любовта" не би бил възможен без всеотдайността и огромните усилия на Иван и Андрей.
Много дълго мислих на кой продуцент да споделя идеята си. И реших да се срещна с тях. Не ги познавах лично. И те никога не бяха ме виждали. На пръв поглед си беше риск и за тях, и за мен. Бях подготвил презентация. Представих им я. Те се спогледаха и Андрей каза: - Ще го направим! А Иван допълни: - Но едва тогава, когато сме готови да създадем добър и честен филм, достоен за Георги Аспарухов.
Стиснахме си ръцете. Това беше началото.
Каква е връзката между футбола и джаза?
Предполагам имате предвид репликата от филма: - Лита, футболът е като джаза. Свобода! Хармонията, колективната игра, ритъм...Импровизации... Мечтая за джаз-футбол. Вдъхновява ме тоя треньор…
Аспарухов има предвид световноизвестния футболен специалист Рудолф Витлачил, който в сезон 1964/65 идва в България и става клубен треньор на Левски и на Националния отбор. Той обичал да повтаря на футболистите, че трябва да си позволяват повече свобода в техните игрови действия, да импровизират. Но индивидуалните действия трябвало да са подчинени на отборната игра.
Гунди стана ли кауза за екипа?
Да! Човешка кауза и творчески смисъл. Голям шанс е да бъдеш част от екип, който филмира любовта на обичания от цяла България човек, към единствената жена на неговия живот - Лита.
Има ли конкретна случка, която вдъхнови сценария?
Беше в началото. Когато си тръгвах от първата среща с продуцентите, Андрей ме предупреди: - Обещахме, но без добър актьор, който да има визуална прилика с Георги Аспарухов, филм няма как да има. Защото Гунди е един от най-разпознаваемите и обичани от поколения българи хора в страната. Иван го допълни: - И без съгласието на Лита Маркова ние просто няма как да започнем.
Не им казах, че актьор имаше. Павел Иванов.
Бях се срещнал предварително с него и той принципно се беше съгласил. Това е човекът, без когото наистина нямаше как да има филм. Помолих Павел, който е бивш състезател в юношеския национален отбор по баскетбол, да си направи фотосесия. По това време той вече беше актьор в Народния театър. Още на другия ден ми донесе двайсетина прекрасни снимки. Близки, средни планове. Профил. По спортен екип.
Обадих се на Лита Маркова. Представих се. Помолих за среща. Тя ме покани на гости. Сложих снимките в едно албумче, купих цветя и шоколадови бонбони и позвъних на вратата на Лита. Запознахме се. Говорихме дълго.Разказах й, че Иван и Андрей са се съгласили да продуцират филм за Георги Аспарухов. Тя се усмихна и каза: - Много ги харесвам. Попита ме: - А кой ще изиграе Георги?
Подадох й албумчето. Тя го разлисти. Погледна ме. Прошепна едва чуто: - Емо, това е Георги!
Павел поразително прилича на Аспарухов. И не само по лице. Той е точно с неговия ръст и тегло. Лита затвори албумчето: - С вас съм! Всичко, което зависи от мен ще го имате.
Бъдещият филм вече имаше продуценти и главен консултант, преживял всичко, което искахме да покажем във филма. В този ден полетях.
Предизвикателствата покрай сценария?
Предизвикателството беше да проследим как едно момче в името на любовта, подкрепян от обичащата го жена, изкачва трънливия път от личност, през звезда и легенда, докато една нелепа случка го превръща в мит. Способността да разкажеш за два часа и половина дванайсет години любов.
Стана ли филмът, който искаше?
И в най-смелите си очаквания не си представях толкова мащабен филм. И нямаше как. В България до момента, в който започнах да пиша сценария нямаше филмов продуцент да работи с такъм замах. Как да мечтаеш? Как да се молиш и вярваш за филм, който няма как да се сбъдне. Иван и Андрей вдигнаха филмовото продуциране в ново измерение.
Гунди в топ 10 на великите българи ли е?
През 1968-ма година френското списание "Мироар спринт" публикува трансферна листа, в която Аспарухов е на трето място в света, след Краля на футбола Пеле с рекордната сума от 900 000 долара. Втори е "Белият Пеле", както тогава наричат бразилския нападател Сормани, с 616 000. Трети е Георги Аспарухов, с 600 000 - точно толкова, колкото светилата на световния футбол за всички времена - Ривера, Боби Чарлтън, Еузебио…
Гунди е бил в топ 3 на света. За България не знам. Ние сме талантлив народ. Имаме много велики българи във всички сфери на живота, за които е хубаво да се правят филми. Това е пренасяне на памет за поколенията. Национална гордост извън класации.
Когато бях дете татко и дядо ме посветиха кой е Георги Аспарухов. Аз си спомням времето, в което той беше най-популярният и обичан човек в държавата. На изпращането му се стекоха близо 500 000 души от цялата страна. Неорганизирано. По свое собствено желание. Това е най голямото поклонение в историята на България и едва ли някога ще се повтори.
С баща ми гледахме мачове на Гунди по телевизията. Аз ще заведа на премиерата на "Гунди - легенда за любовта" сина и внука си. Само в моето семейство сме пет поколения с огромна почит и уважение към Георги Аспарухов. А колко са като нас? Дали Гунди е в топ 10 на великите българи, не знам.
За мен е в топ 1.
Нов сценарий зад ъгъла?
Започнахме интервюто с това, че като дете имах двама любимци. Георги Аспарухов и певецът Емил Димитров. Заради Гунди родителите ми купиха телевизор. Да мога да гледам головете му. Заради Емил ми подариха грамофон. Да слушам песните му. Когато не играех футбол, слушах музика. Благодаря Ви!
Снимки: Иво Тицин
Добави коментар