В извънредно вечерно изявление, френският президент Еманюел Макрон потвърди разрива в западната позиция за Близкия Изток. Той заяви, че Франция ще признае официално Държавата Палестина. През септември, на Общото събрание на ООН.
За Париж това бе послание - статуквото е непоносимо и Европа не може да си позволи да остане пасивен наблюдател, докато Газа гори.
ЕПА/БГНЕС Olivier Matthys
Но ехото от изказването на Макрон отекна отвъд Франция, дълбоко в британската политика.
В Обединеното кралство ходът на Макрон увеличи натиска върху лидера на Лейбъристката партия Киър Стармър. Досега той се имаше предпазлив подход по въпроса за Израел и Палестина.
Но конфликтът в Газа навлиза в десетия си месец, с над 40 000 загинали палестинци и опустошителна хуманитарна криза. Заедно с нея расте политическата цена на мълчанието и двусмисленото поведение на европейските лидери.
ЕПА/БГНЕС Mohammed Saber
Инициативата на Макрон по същество хвърля ръкавица - или избераш страна, или рискуваш да бъдеш възприет като съучастник.
Дипломатическата логика зад действията на Макрон е ясна. Той се опитва да върне инициативата в регион, в който Европа отдавна е отстъпила лидерството на Вашингтон.
Френският президент реагира на променящите се вътрешни и международни настроения - пренареждащ се политически пейзаж в Европа, възмущение от действията на израелската армия и все повече страни, които се насочват към признаване на Палестина.
ЕПА/БГНЕС Mohammed Saber
Но за Киър Стармър уравнението е далеч по-сложно.
Неговият подход към войната в Газа е белязан от предпазливост. Още в началото на конфликта той предизвика възмущение, особено сред британската мюсюлманска общност, като заяви, че Израел има право да прекъсне водоснабдяването и електричеството на Газа.
Макар по-късно да се отрече, призовавайки за прекратяване на огъня и хуманитарна помощ, критиците настояват, че реакцията му е била прекалено сдържана.
ЕПА/БГНЕС Tom Skipp
Стратегията на Стармър е продиктувана от политическата калкулация на действителността.
Откакто стана лидер на лейбъристите през 2020-ра, той работи упорито, за да дистанцира партията от противоречията при управлението на Джереми Корбин. Особено около силно поляризирания дебат за Израел и антисемитизма.
Съветниците на Стармър не искат да дават на консерваторите повод да поставят под съмнение надеждността на Лейбъристката партия, по въпросите на националната сигурност или външната политика.
ЕПА/БГНЕС Andy Rain
Същевременно Макрон, заедно с растящ брой европейски лидери, твърди, че признаването на Палестина вече не трябва да се разглежда като "награда", запазена за след евентуално мирно споразумение.
Напротив, то е необходима първа стъпка към създаването на условия за смислени преговори. Без някакво равнопоставено изходно положение между страните, аргументират се застъпниците за идеята, разговорите са обречени още преди да започнат.
През последните месеци Ирландия, Испания, Норвегия и Словения предприеха стъпки за признаване. А Франция, като постоянен член на Съвета за сигурност на ООН, става център на растящия блок от западни държави, които смятат, че досегашната рамка е претърпяла провал.
ЕПА/БГНЕС Edd Jones
Противниците на признаването обаче твърдят, че то изпраща грешен сигнал, особено в разгара на конфликта. Те предупреждават, че действията може да легитимират екстремистките актьори и да "наградят" тяхното поведение.
Но критиките пропускат основното - признаването на държавата Палестина не е позиция относно Хамас или ефективността на Палестинската власт. То е юридическо и морално признание. За това, че палестинският народ има право на суверенитет, държавност и достойнство.
Новата дипломатическа динамика отразява и един дълбок, вътрешен сблъсък - между изкушението на геополитическия конформизъм и моралната отговорност на външната политика.
ЕПА/БГНЕС Adam Voughan
За страни като Великобритания, които в момента се борят със собствени кризи на идентичността, въпросът за признаването на Палестина се превръща в тест - дали европейска политика е набор от стратегически съображения или има и ценностни ориентири.
В този смисъл, казусът "Палестина" вече не е само външнополитически.
Той е огледало на европейската способност за колективна позиция. За дипломатическа еманципация и за отстояване на принципи в условия на дълбока несигурност. Ако Европа иска да бъде повече от икономическа сила и регулаторен гигант и желае да се превърне в глобален субект – трябва да има същата смелост, каквато този път Макрон демонстрира.
ЕПА/БГНЕС Mohammed Badra
Моля изчакайте, вашият коментар се публикува
Европа да бъде икономическа сила,регулаторен гигант, да има колективна позиция за нещо?!?!?!Я не се излагайте,та тя вече фалира заради глупавите си и алчни лидери....