Как арабският свят превзе футбола

Когато говорим за арабския футбол, първата асоциация на повечето хора днес е една – Кристиано Роналдо.

Откакто португалецът облече екипа на Al Nassr, Саудитска Арабия се превърна в една от най-коментираните футболни дестинации в света. Последваха Карим Бензема, Садио Мане и още десетки звезди. Саудитската лига започна да продава телевизионни права по целия свят, стадионите се изпълниха, а интересът към местното първенство нарасна многократно.

ЕПА/БГНЕС Guillaume Horcajuelo

Роналдо обаче не е причината арабският футбол да се издигне. Той е лицето на процес, започнал десетилетия по-рано. Достатъчно е да погледнем към две от най-големите арабски звезди през последното десетилетие – Мохамед Салах и Рияд Марез.

Единият се превърна в легенда на Ливърпул, другият спечели Шампионската лига и требъл с Манчестър Сити. И двамата са сред най-успешните футболисти на своето поколение, но дълго време националните им отбори почти липсваха от най-голямата сцена.

ЕПА/БГНЕС Stringer

Египет със Салах стигна само до Световното първенство през 2018 г., докато Алжир с Марез участва през 2014 г., но пропусна следващите два Мондиала.

Това е парадоксът на арабския футбол. Регионът десетилетия наред създава играчи от световна класа, но трудно успява да превърне индивидуалния талант в успех на национално ниво.

Причината не е липсата на футболна култура. Напротив.

ЕПА/БГНЕС Leverpool

Футболът достига Северна Африка и Близкия изток още в края на XIX век, донесен от европейските колониални сили. В началото арабското население почти не получава възможност да участва в организирания спорт. Това кара местните общности да създават собствени клубове, които постепенно се превръщат от спортни организации в символи на националната идентичност и съпротивата срещу колониалното управление.

Египет е сред първите държави, които използват футбола като средство за изграждане на национално самочувствие, последвана от Тунис, Алжир и Мароко.

ЕПА/БГНЕС Jalal Morchidi

След като Египет получава формална независимост през 1922 г., страната успява да се класира за Световното първенство през 1934 г., превръщайки се в първия арабски и дори африкански участник в историята на турнира. В следващите десетилетия обаче пътят на останалите арабски държави се оказва далеч по-труден.

След Втората световна война една след друга арабските държави получават независимост и се присъединяват към ФИФА. Проблемът е, че световният футбол вече е изграден около Европа и Южна Америка. Квалификациите оставят символичен брой места за Африка и Азия, което означава, че дори силни отбори рядко достигат до Мондиалите.

В началото арабските национални отбори трябва да преминават през европейски съперници още в квалификациите, което се оказва трудна задача.

ЕПА/БГНЕС Wael Hamzeh

През 1966 г. африканските федерации бойкотират квалификациите за Световното първенство. Причината е отказът да приемат система, при която цял континент трябва да се бори за една-единствена квота, споделена с Азия и Океания.

Натискът дава резултат. От Мондиал 1970 Африка получава собствено гарантирано място и ФИФА постепенно увеличава представителството на двата континента.

Промяната започва да се усеща почти веднага.

ЕПА/БГНЕС Jalal Morchidi

Мароко става първият арабски отбор, класирал се след новите правила, а през 1978 г. Тунис записва първата победа на арабска държава на Световно първенство, побеждавайки Мексико с 3:1. През 1986 г. Мароко влиза в историята като първия африкански и арабски отбор, достигнал осминафиналите на Мондиал.

Въпреки тези успехи арабските държави продължават да бъдат по-скоро изключение, отколкото постоянен фактор в световния футбол. Истинската промяна настъпва едва след началото на XXI век и тя няма почти нищо общо със самия спорт.

Докато цените на петрола растат, а държавите от Персийския залив трупат огромни финансови резерви, техните правителства започват да гледат на футбола по съвсем различен начин. Той се превръща в инструмент за икономическа диверсификация, международен престиж и политическо влияние.

ЕПА/БГНЕС Ali Haider 

Светът постепенно навлиза в епоха, в която зависимостта от изкопаемите горива намалява, а държави като Саудитска Арабия и Катар осъзнават, че трябва отрано да изградят нов международен образ.

Футболът се оказва една от най-ефективните платформи за това.

Тук започва истинската арабска футболна революция. Тя не се случва случайно и не се основава единствено на милиарди долари. Регионът следва три ясно разграничени стратегии, които постепенно променят баланса на силите.

ЕПА/БГНЕС Olga Fedorova

Първата е използването на огромната арабска диаспора. В продължение на десетилетия хиляди деца с произход от Мароко, Алжир, Тунис и други северноафрикански държави израстват във Франция, Белгия, Нидерландия и Испания. Там получават далеч по-добро футболно образование.

Дълго време обаче правилата на ФИФА практически ги обвързват с държавата, за която са играли при юношите. През 2004 г. именно Алжир е сред федерациите, които настояват за промяна на регламента.

И когато ФИФА най-накрая облекчава правилата, започва истинска вълна от футболисти, решили да представляват страната на своите родители.

ЕПА/БГНЕС Shawn Thew 

Точно тази политика стои зад успехите на Мароко през последните години. На Световното първенство в Катар голяма част от титулярите са родени в Европа, но избират да носят екипа на Мароко. Ашраф Хакими е роден в Испания, Хаким Зиеш – в Нидерландия, Софиян Амрабат – също в Нидерландия.

Те избират националния отбор не защото нямат други възможности, а понеже усещат принадлежност към корените си.

ЕПА/БГНЕС Firras Abdulah

Втората стратегия е натурализацията. Катар инвестира сериозно в привличането на футболисти и в предоставянето на гражданство на играчи, които могат да повишат нивото на националния отбор.

Това предизвиква реакция от страна на ФИФА, която затяга правилата и изисква реална връзка между футболиста и съответната държава. Макар че тази възможност е ограничена, Катар продължава да инвестира сериозно в развитието на собствените си таланти чрез академията Aspire.

Тя се е превърнала в един от най-модерните центрове за подготовка на млади футболисти в света.

Khalifa Sports City

Третата стратегия е най-мащабната – директните инвестиции. През последните две десетилетия Саудитска Арабия, Катар, Обединените арабски емирства и други държави наливат милиарди в стадиони, тренировъчни бази, академии и инфраструктура. Целта никога не е била само спортни успехи.

Защото футболът вече е средство за изграждане на нов международен образ и привличане на инвестиции, туристи и глобално внимание.

Точно тук се появява ролята на Кристиано Роналдо. Неговият трансфер в Al Nassr не е просто покупката на един от най-великите футболисти в историята, a маркетингов ход с огромен икономически ефект.

ЕПА/БГНЕС Stringer

Само за няколко месеца Сауди Про Лиг започва да се излъчва в десетки нови държави. Социалните мрежи на клубовете бележат рекорден ръст, а световните медии насочват вниманието си към първенство, което  беше почти незабелязано извън региона.

След Роналдо идват Бензема, Мане, Канте, Марез и още десетки футболисти от най-високо ниво. Освен че повишават качеството на местното първенство, те превръщат Саудитска Арабия в нов играч на глобалния футболен пазар.

Тази стратегия е част от визията на страната за намаляване на зависимостта от петрола чрез развитие на туризма, развлеченията и спорта. Неслучайно след домакинството на Катар през 2022 г. и спечеленото право на Саудитска Арабия да организира Световното през 2034 г. Близкият изток окончателно се утвърди като един от новите центрове на световния футбол.

ЕПА/БГНЕС Stringer

Резултатите вече се виждат и на терена.

На Мондиал 2022 Мароко достигна полуфиналите, като по пътя елиминира Испания след изпълнение на дузпи, а след това победи и Португалия с 1:0. Това ги направи първия арабски и африкански полуфиналист в историята на Световните първенства.

Малко по-рано Саудитска Арабия шокира бъдещия световен шампион Аржентина с победа 2:1 – един от най-изненадващите резултати в историята на турнира. Това вече не изглеждаше като случайност, а като знак, че регионът постепенно скъсява дистанцията с традиционните футболни сили.

Успехите носят и реални икономически ползи.

 ЕПА/БГНЕС Jalal Morchidi

След впечатляващото представяне на Мароко интересът към страната рязко нарастна, а туристическият сектор отчита значителен ръст на международните посещения. Световното първенство се превърна в безплатна реклама, която никоя маркетингова кампания не би могла да постигне със същия ефект.

Което е още едно доказателство, че инвестициите във футбола далеч не приключват с последния съдийски сигнал.

Развитието личи и извън мъжкия футбол. Мароко дебютира на Световното първенство за жени през 2023 г., а Египет достигна полуфиналите на олимпийския футболен турнир в Париж през 2024 г. Това показва, че усилията вече дават резултат на различни нива и не се изчерпват с привличането на скъпи звезди.

ЕПА/БГНЕС Jalal Morchidi

Промени настъпиха и на най-голямата сцена.

След разширяването на Световното първенство от 32 на 48 отбора броят на местата за Африка и Азия значително нарасна. За Мондиал 2026 арабският свят е представен от рекорден брой национални отбори – развитие, което само преди две десетилетия беше немислимо.

И точно тук е най-интересната особеност.

ЕПА/БГНЕС Olga Fedorova

Докато в Европа отпадането на един национален отбор рядко кара феновете да подкрепят традиционния си съперник, в арабския свят е обратното. След отпадането на собствената си държава милиони запалянковци застават зад останалите арабски представители.

Причината е историческа. Десетилетия наред арабските национални отбори се борят не само за себе си, а и за признанието на цял един регион, който дълго е в периферията на световния футбол.

Затова, когато днес видим препълнени стадиони в Рияд, световни звезди в Саудитска Арабия или Мароко сред най-добрите отбори на планетата, не трябва да гледаме само към резултатите на терена.

Това е краят на процес, започнал преди почти век.

ЕПА/БГНЕС STR

Арабските държави вече използват футбола за да изграждат международен авторитет, да привличат инвестиции и туристи, да развиват икономиките си и да променят начина, по който светът ги възприема.

И ако доскоро бяхме скептични дали арабският свят е по мярката на футболните гиганти, днес вече се чудим докъде може да стигне една стратегия, която превърна футбола в инструмент на геополитиката?