Идеалисти | Модерен неоколониализъм

Дон-Джуниър каца на летището в Гренландия

Преди по-малко от десетилетие, новоизбраният министър-председател на Канада изглеждаше като осъзната противоположност на своя бъдещ колега в Съединените щати.

Младият Трюдо приветстваше бежанците, почиташе мултикултурализма, застъпваше се за действията в областта на климата и се самоопределяше като феминист. Междувременно Тръмп си проправи път през първичните избори на републиканците. И предизвиква антиимигрантски фурор, като се пдиграваше на жените и демонизираше мюсюлманите.

Тогава беше 2016-та.

Снимка: ЕПА/БГНЕС/WILL OLIVER

Сега, докато Тръмп се завръща в Белия дом за втори мандат, Трюдо подава оставка като лидер на Либералната партия. Ходът следва спада на рейтинга и оставката на един от най-близките му политически съюзници.

Неговото напускане проправя път за ново лидерство в Либералната партия и за потенциални предсрочни избори. Но там, управляващата партия може да претърпи историческо поражение.

Междувременно Тръмп засилва своята донкихотовска кампания за оказване на натиск върху северната съседка на Щатите. По време на кампанията си той неведнъж очерта перспективата за налагане на мита върху ключовия канадски износ. И публикува в социалните медии постове, които се присмиват на канадската независимост и призовават нацията да стане 51-ят щат на САЩ.

Снимка: ЕПА/БГНЕС/JIM LO SCALZO

По време на пресконференция във вторник Тръмп дори изтъкна, че е готов да използва "икономическа сила", за да принуди по някакъв начин Канада да се слее със Съединените щати.

Отвъд границата, канадските служители вече са изготвили списъци с възможни ответни мерки, ако Тръмп реши да изпълни заплахите си за мита. "Работниците и общностите в двете страни печелят от това, че са най-големи партньори в търговията и сигурността", подчерта Трюдо в публикация в Х.

Защо ни е важно?

Снимка: ЕПА/БГНЕС/NIKOLAI LINARES

Империалистическите планове на Доналд Тръмп се простират все по-далеч. Освен Канада, в полезрението на бъдещия американски президент попадат Гренландия и Панама. И въпреки че думите му често се възприемат като проява на отявлен популизъм, в неговото ексцентрично мислене има определена методология.

По свой уникален начин той се бори с въпросите на националната сигурност, пред които САЩ се изправят в един нов свят, оформен от възхода на Китай, неравенствата на глобализацията, топенето на полярните ледове и нестабилността на великите сили.

Снимка: ЕПА/БГНЕС/MARIO GUZMAN

Неговото отношение олицетворява принципа "Америка на първо място". И използва мощта на САЩ за безкомпромисно преследване на строго национални интереси. Дори чрез налагане на ограничения върху съюзнически сили.

Междувременно убеждението на Тръмп, че Съединените щати трябва да управляват върховно, следвайки единствено своите интереси, също е важен намек за това как може да влияе на ключови глобални конфликти, включително войната в Украйна и потенциално дори Тайван.

Снимка: ЕПА/БГНЕС/FILIPPO ATTILI

Амбициите на новия американски президент, спрямо Канада, Панама и Гвинея, са занимателни медийни изяви. И е малко вероятно да се осъществят. Поне не във вида изложен в постове и телевизионни интервюта. Защото света не се регулира от медиите. И в него интереси имат доста повече хора, крила, икономики, държави и блокове..., от тези на Тръмп и Мъск.

Неговият неоколониалистичен мироглед обаче е огромен риск и със сигурност ще се сблъска челно с международното право. Предизвиквайки сътресения, и разбивайки съюзи, изграждани в продължение на десетилетия, бъдещият държавен глава рискува да компрометира силата на собствената си страна.

Снимка: ЕПА/БГНЕС/WILL OLIVER

И все пак - стратегията е насочена към получаване на по-добри сделки за САЩ. Това е разбираемо. И е обозримо. Стига да се свежда до отстъпки за американските кораби, преминаващи през Панамския канал, по-голям достъп до редките минерали на Гренландия, или нова търговска сделка с Канада. Все неща, които може да са от полза за американските производители.

Така че, реториката на Тръмп по-скоро очертава централната линия в предстоящата му външна политика - независимо от статуквото, всяка държава трябва да отстоява своите цели. Упорито и по начин, който ще гарантира победа.