Американската демокрация се сблъсква с парадокс, невиждан досега и едновременно добре познат.
Формално Съединените щати продължават да действат като република – провеждат се избори, институциите съществуват и законите се прилагат. Но зад тази привидна стабилност постепенно се разпада самият дух на демократичната легитимност.
Гласуване във Виетнам, 1968 WIKIMEDIA
Политическият проект на Доналд Тръмп е станал отделна система на управление, основана върху непрекъсна конфронтация с институциите. Това е политика, която превръща опонентите във врагове, а демокрацията в нестихващо бойно поле.
Силата на тръмпизма не произтича от институционална власт, а от умението му да подкопава доверието в самите институции. След години на непрестанна наративна война Тръмп успя да превърне доверието, невидимия фундамент на демокрацията, в инструмент за разрушение.
Върховният съд на САЩ WIKIMEDIA
Съдилищата, медиите и изборния процес са представяни като пристрастни структури, "враждебни към народа".
Тези стратегии напомнят обстановката във Франция в края на XVIII век, когато монархията рухва не под натиска на външен враг, а заради загубата на собствената легитимност.
WKIMEDIA Йожен Дьолакроа
Разликата е, че ако Френската революция иска да утвърди народния суверенитет срещу божествената власт, то популизмът на Тръмп използва самата идея за "народа" като оръжие, насочено срещу плурализма - основата на съвременната демокрация.
Защо ни е важно?
Политическият "гений" на Тръмп е в това, че превърна демократичния електорат в квазиреволюционна база, движена не от политика, а от озлобление. Недоволството, което той канализира, е реално. То се основава на деиндустриализация, културна дезориентация и на възприеманата арогантност на елитите.
WIKIMEDIA James McNellis
Но неговият отговор не е реформа, а отмъщение. Подобно на якобинците от 1793 г., движението на Тръмп се базира на идеята за предателство – за това, че някъде, в самото тяло на нацията, вътрешен враг крои заговор за нейното унищожение.
Сега поне гилотината е заменена с алгоритми. И масовите чистки не се извършват по площадите, а в дигиталните ехо-камери, които засилват лоялността и унищожават инакомислието.
WIKIMEDIA Zachary McGee
Америка на Тръмп превръща протеста във форма на война. Неговата реторика за "възвръщане на страната" не цели по-широко участие, а напротив - изключване, връщане на републиката към по-тесен, етнонационален образ на "истинския народ".
Ако Френската революция изгражда демокрацията върху развалините на монархията, то американското въстание днес рискува да я разруши отвътре, използвайки самите ѝ институции като инструмент на подриване.
WIKIMEDIA Joyce N. Boghosian
Най-тревожният елемент на тази трансформация е нейното нормализиране. Езикът на кризата се превръща в част от мейнстрийма. Проектът на Тръмп не се основава на извънредни действия, а на умението да превръща крайностите в норма.
Тази логика напомня термидорианския период във Франция, когато революционните водачи започват да възприемат отчетността като конспирация, докато самата република не потъва в атмосфера на подозрение.
Калифорния, юни 2025 ЕПА/БГНЕС Allison Dinner
По подобен начин, в днешна Америка същите механизми, създадени да защитават демокрацията, вече се тълкуват като "доказателства" за нейното "разложение".
И все пак движението на Тръмп се различава от традиционния авторитаризъм. То не цели да премахне изборите или да разпусне Конгреса. Силата му идва от това, че съумява да действа в рамките на самата демократична система.
В това се крие основният парадокс на съвременния нелиберализъм - той не унищожава демокрацията открито, а я изпразва от съдържание.
Краят на Бастилията WIKIMEDIA
Но когато политиката се сведе до битка между "добро" и "зло", компромисът се превръща в предателство, а съвместното съществуване става невъзможно. Точно затова "движението" на Тръмп, не може да съществува без конфликта. То се храни от кризата, защото само чрез нея оправдава собственото си присъствие.
Така се оформя постдемократичен ред, в който Съединените щати все повече приличат на хибридна система – уж е конституционна, но всъщност е племенна. В тази среда изборите вече не разрешават конфликти, те ги създават.
Краят на Мария-Антоанета WIKIMEDIA
И всеки нов цикъл се превръща в пореден акт на една де факто гражданска война.
Американският експеримент винаги е стъпвал върху вярата на народа в институциите; във върховенството на закона и в убеждението, че никой лидер не стои над самата република.
Днес тази вяра е дълбоко разклатена. А от това дали ще бъде възстановена, зависят и бъдещето на Съединените щати, и легитимността на демокрацията като глобален модел.
Краят на Робеспиер WIKIMEDIA
Добави коментар