Когато през 70-те, Центърът "Помпиду" e представен за първи път, той предизвика смесица от шок, възмущение и възхищение. Радикалният му "обърнат" дизайн, с открити конструктивни елементи и ярко оцветени тръби, е нещо, което Париж никога не е виждал до този момент.
Сградата, проектирана от Ренцо Пиано и Ричард Роджърс, нарушава традиционните архитектурни норми и поставя под въпрос представите за това как трябва да изглежда една културна институция.
Източник: WIKIMEDIA/By Disco A
Идеята за създаването центъра се появява през 1971, когато френският президент Жорж Помпиду организира международен конкурс за проектиране на нов музей за модерно изкуство в Париж. Целта е да се изгради пространство, което да обединява изкуството, музиката, киното и литературата по динамичен и достъпен начин.
В отговор на това, Пиано и Роджърс представят дръзка и нестандартна концепция.
Те предвиждат отворена, приветлива и демократична сграда. За да се различава от монументалните класически структури, които традиционно приютяват културните институции. Всички функционални елементи като вентилация, водопровод и електрически инсталации, са изнесени на външната фасада.
Източник: WIKIMEDIA/By Reinraum
Това освобождава вътрешното пространство.
Всеки компонент е кодиран с определен цвят: синьо за климатизацията, жълто за електричеството, зелено за водоснабдяването и червено за движението на хората. Този високотехнологичен стил придава на центъра футуристичен вид.
Източник: WIKIMEDIA/By Jean-Pierre Dalbéra
Проектът веднага е кръстен първата "обърната сграда" в света.
След бурните събития от май 1968-ма, социалният и политически климат във Франция все още бунтарски. Това благоприятства създаването на сграда, толкова различна, колкото Центъра Помпиду, признава Пиано.
Във Великобритания обществото беше революционизирано от дизайнерката Мери Куант и "Бийтълс". Същото се случваше и в Париж.
Източник: WIKIMEDIA/By Jean-Pierre Dalbéra
Един от импулсите зад усилията да се изгради престижен музей в Париж е, че по онова време Франция е загубила репутацията на световен център за авангардно изкуство. Проектът е частично вдъхновен от ултра-поп архитектурата на експерименталния, базиран в Лондон, архитектурен колектив Archigram.
Въпреки това, не всички приемат радикалната концепция с ентусиазъм.
Когато дизайнът е официално обявен, той предизвиква вълна от полемики. Много парижани го възприемат като грозна и неуместна намеса в историческия център на града. Критиците го сравняват с петролна рафинерия, космически кораб и дори индустриална машина.
Източник: WIKIMEDIA/By Odair Faléco
Някои се опасяват, че подобна провокативна архитектура ще нанесе трайна вреда на културната идентичност на Париж.
Но центърът "Помпиду" бързо доказва своята значимост. Той се превръща в една от най-посещаваните културни институции в света. Отворената му архитектура насърчава взаимодействието и достъпността. И прави изкуството и културата достъпни за по-широката аудитория.
Един от най-революционните елементи на центъра е огромният обществен площад пред сградата – пространство, предназначено да насърчава събирания, улични представления и спонтанни културни събития.
Източник: WIKIMEDIA/By Jean-Pierre Dalbéra
Този акцент върху социалното взаимодействие е вдъхновен от обществените движения в края на 60-те, когато хората търсят по-голям достъп до културни институции и публични пространства.
Така постепенно центърът печели признанието и любовта на публиката. И вдъхновява поколения архитекти, които възприемат неговия подход към прозрачността, достъпността и гъвкавостта в дизайна на обществени сгради. Идеята да се разкрият вътрешните механизми на една сграда, вместо да се прикриват зад декоративни фасади, вече се прилага в множество архитектурни проекти по света.
Източник: WIKIMEDIA/By Disco A
Сега, с наближаване 50-годишнината си, Центърът "Помпиду" ще претърпи значителна реновация. За да отговори на съвременните изисквания за безопасност, достъпност и енергийна ефективност. Като всичко ще е случи без да се нарушава оригиналния замисъл на сградата.
Тази сграда доказа, че културата не губи, когато стане по-достъпна. Тя събира хората, съчетавайки изкуството, живота и културата. Когато се откри, тя направи града по-добро място за всички.
Така смята Ренцо Пиано и твърди, че дълготрайният успех на Центъра "Помпиду" е доказателство, че архитектурата трябва да бъде смела и приобщаваща.
Добави коментар