Много преди трусовете да разтърсят Мианмар, страната е разкъсвана от конфликтите на управляващата военна хунта с различни бунтовнически групировки. Четиригидишната война вече вече е взела десетки хиляди жертви. А милиони други са принудени да напуснат домовете си.
Непрекъснатата несигурност и военните действия не само че са унищожили цели общности, но са сринали и ключови обществени системи, като образованието и здравеопазването.
Снимка: ЕПА/БГНЕС/Nyein Chan Naing
И това е довело страната до пълен хаос, като кономическите трудности само влошават положението допълнително.
Откакто хунтата взе властта, нивото на бедност се е удвоило. А икономиката на Мианмар е в окаяно състояние. Много държавни служители отказват да работят за нелегитимния режим. Което отслабва способността на властите да отговорят на нуждите на гражданите.
Ако изобщо искат да го направят.
Снимка: ЕПА/БГНЕС/Nyein Chan Naing
На този фон, силното земетресение в Мандалай послужи като катализатор за пълна национална катастрофа. Сриването на многоетажни сгради беше последвано от колапса древни пагоди. а улиците се превърнаха в ями. Хората бяха принудени да спят на открито, в страх от вторични трусове.
Експертите сравняват ситуацията със земетресенията в Турция и Сирия през 2023-та, където загинаха над 50 000 души. Защото сградите в Мандалай не са проектирани да издържат на силни трусове.
Защо ни е важно
Снимка: ЕПА/БГНЕС/Stringer
Земетресението разкри дълбоките противоречия в мианмарското общество.
Проблемите за режима се задълбочават защото не спира военните си действи срещу бунтовническииа групи, докато се опитва да се справи с последиците от земетресението. Доколкото изобщо се опитва.
Снимка: ЕПА/БГНЕС/Nyein Chan Naing
В безпрецедентен ход военната хунта в Мианмар дори официално поиска международна помощ, което говори за мащаба на кризата. Това е необичаен ход за режим, който разчита на своята самодостатъчност и репресии, за да съхрани властта си.
В резултат, държавните институции са парализирани. И международните хуманитарни организации са безсилни, защото не могат да оперират встрана, контролирана от различни въоръжени фракции.
Снимка: ЕПА/БГНЕС/Narong Sangnak
За мианмарците бедствието не е просто природно явление, то е божествено наказание за репресиите на режима. Това вярване се базира на идеята, че несправедливите управници, които угнетяват народа си, в крайна сметка ще бъдат наказани от висша сила – независимо дали това ще бъде съдбата, природата или божествената воля.
Такъв тип вярвания са особено разпространени в будистките общества, като това в Мианмар. Концепцията за карма, причина и следствие, играе важна роля в бита на обикновените хора.
Според този принцип, ако човек или група извършат зли дела, те неизбежно ще бъдат наказани – или от хората, или от самата природа, респективно вселената.
Снимка: ЕПА/БГНЕС/Russian Defence Ministry
Разбира се, от научна гледна точка, земетресенията са напълно естествени явления, причинени от движението на тектоничните плочи. Но в общество, където духовността и традиционните вярвания са дълбоко вплетени в културния и политическия живот, подобни интерпретации на катастрофи са неизбежни.
Те са форма на морална присъда срещу управляващите – дори ако диктаторите не бъдат свалени веднага, народът намира утеха в идеята, че „природата“ ги осъжда за техните престъпления.
Макар че жертвите и в този случай са само потисканите, а потисниците.
Снимка: ЕПА/БГНЕС/Narong Sangnak
Добави коментар