САЩ на Тръмп не просто смятат, че Европа е ненужна - те я искат мъртва

От Nathalie Tocci, The Guardian, Mon 31 Mar 2025

Скандалът "Сигналгейт" потвърди това, което европейците вече знаеха - пренебрежението на администрацията на Тръмп към Европа е дълбоко, а трансатлантическият разрив е базисен.

Макар, че нашите лидери публично омаловажават значението на раздора, който е в ход, малцина звучат толкова убедено на четири очи.

Надеждите са живи, че Европа може да предотврати най-крайна проява на разпадане в отношенията. Било то нахлуване в Гренландия, изтегляне на американски сили от европейските държави-членки на НАТО или тотална търговска война.

Най-неотложната задача пред европейските лидери е да гарантират, че ако, или може би когато, САЩ хвърлят Киев под автобуса, именно Европа ще успее някак си да осигури свободна, независима и демократична Украйна.  

Но не бива да си правим илюзии, че това ще се случи ако работим в синхрон с Вашингтон , дори с неговото мълчаливо одобрение.

Снимка: ЕПА/БГНЕС/Rafal Guz

"Сигналгейт" беше едновременно изненада и шок. Личната неприязън към европейските държави, проявена в уж поверителния групов чат, не се различава много от това, което служителите на администрацията са казвали публично.

Да си спомним за Джей Ди Ванс, на Мюнхенската конференция през февруари, или за специалния пратеник на САЩ Стив Уиткоф, в интервюто му с Тъкър Карлсън. Дори за самия Тръмп, с непрестанните му декларации и постове в социалните мрежи.

Същществува забележимо съответствие между частните и публичните изявления - Вашингтон смята Европа за остаряла, арогантна и паразитна.

Снимка: ЕПА/БГНЕС/Adam Vaughan

Шокиращото е, че САЩ не просто гледат на Европа като на отживелица. Служителите на Тръмп изглежда искат да допринесат за нейната смърт. Независимо какво мислим за заплахата от хутите в Червено море, политиката на САЩ е, че атаките срещу проиранската милиция са в интерес на националната им сигурност.

Но както Ванс и Пийт Хегсет изясниха в груповия чат, САЩ  смятат че нападението срещу хутите би било от полза и за европейците. А това е достатъчна причина атаката да се постави под въпрос.

С други думи, всяка помощ за европейците се разглежда като недостатък, който може да е по-голям от преките ползи за САЩ. Шокираща е  вкоренената омраза, която движии този извратен начин на мислене.

Активното пренебрежение има три основни политически последици за Европа.

Снимка: ЕПА/БГНЕС/Mohhamed Badra

Първо - търговията. Тази седмица Тръмп ще започне своята търговска война срещу страните, които според него "прецакват" икономиката на САЩ. Никакви симпатии или историческо приятелство няма да смекчат измерението на тази война между САЩ и ЕС. Точно обратното. Управлението на търговската политика на 27-те правителства обаче е правна отговорност на ЕС, а блокът има обща икономическа тежест, която САЩ не могат да пренебрегнат.

Ще бъде боезнено, но при вариант "око за око", тя ще бъде реципрочна.

Ако европейците се обединят по въпросите за търговията, както и по отношение регулирането на технологиите, САЩ няма да се държат като хищници, колкото и огромна да е омразата им. Вашингтон ще бъде принуден да подходи търговски, когато дойде в Брюксел. И в крайна сметка ще сключи сделка.

Второ - Гренландия. Тук САЩ няма да спрат. Тръмп неведнъж е заявявал, че Гренландия ще бъде негова. Провокативното пътуване на Ванс до арктическия остров и ругатните му по адрес на Дания, че "не си е свършила добре работата", за сигурността на Гренландия, показват, че опитите за принуда на Вашингтон ще се засилят.

Снимка: ЕПА/БГНЕС/Olivier Matthys

Но спорът подсказва, че и европейският натиск, в случая започнат от самата Гренландия, също работи.

След множество критики, програмата на пътуването беше набързо променена, като столицата Нуук беше пропусната. И беше включено само посещение в отдалечената американска военна база, в крайния север на територията.

Датският министър-председател Мете Фредериксен, макар първоначално с плаха реакция към посегателствата на Тръмп, започна да се изказва по-остро. Като миналата седмица обвини САЩ в "неприемлив натиск".

На фона на това, което знаем за пренебрежителното отношение на Тръмп към Европа, от останалите европейски лидери зависи да се изкажат в подкрепа на Дания. Колкото повече европейците изглеждат слаби и подмазвачи, толкова по-силен ще бъде натискът от страна на САЩ.

Снимка: ЕПА/БГНЕС/Giuseppe Lami

И накрая, което е най-важно - Украйна. Желаещите и можещи държави, водени от Макрон и Стармър, заедно с Володимир Зеленски, задвижват плановете си за подкрепа на Украйна.

Но става все по-ясно, че ще трябва да го направят не само без САЩ, но вероятно и срещу тях.

На военната подкрепа на САЩ не може да се разчита. Защото най-големите европейски сили планират увеличаване на икономическата и военната подкрепа за Украйна. Заедно с "подсигуряващии сили", които да обучават украинската армия и да подпомагат гражданската и военната инфраструктура.

Снимка: ЕПА/БГНЕС/Vyacheslav Prokofyev

Европейците ще трябва да се примирят с факта, че няма да има "предпазен механизъм" от страна на САЩ.

Разбира се, те трябва да продължат да дискутират с Вашингтон, особено за обмена на разузнавателна информация и логистичната подкрепа. Но ако Вашингтон продължава да се противопоставя, Европа и Украйна трябва да измислят как да се справят без Америка.

И когато става въпрос за санкции срещу Русия, Европа вероятно ще трябва да работи срещу САЩ.

Играта на Владимир Путин е очевидна. За да избегне предложеното прекратяване на огъня, той го поставя в зависимост от спирането на западната подкрепа за Украйна и отмяна на санкциите срещу Русия.

Снимка: ЕПА/БГНЕС/Jose Mendez

Много е вероятно администрацията на САЩ не само да играе заедно с Кремъл, но и да започне да оказва натиск върху европейците, за да последват примера им. И Европа да бъде представена  като пречка за мира.

Засега европейските правителства са твърди. ЕС категорично отхвърля руските искания за спиране на финансовите санкции върху хранително-вкусовия сектор.

Но Европа трябва да бъде готова да устои на натиска от САЩ.

Противопоставянето на тормоза, независимо дали става въпрос за Украйна, Гренландия или търговията, не е просто добра политика. То се отплаща и по друг начин. Рейтингът на онези световни лидери, за които се смята, че се опълчват на Тръмп се покачва. От Зеленски и канадския Марк Карни, през мексиканската Клаудия Шейнбаум, до Макрон и Стармър в Европа.

Американската администрация ще продължи да бъде погълната от омразата си към нас. Но Европа просто трябва да върви по своя път. С твърдост, смелост и вежливост.

Натали Точи е колумнист на Guardian за Европа

Снимка: ЕПА/БГНЕС/Neil Hall