Илюзията Универсална юрисдикция

На теория принципът на "универсалната юрисдикция” би трябвало да бъде кошмар за диктаторите. Той дава право на националните съдилища да преследват извършители на тежки престъпления, като геноцид, срещу човечеството и военни престъпления. Независимо от мястото на извършване или националността на извършителите и жертвите.

Това е възвишена юридическа концепция, родена от пепелта на Втората световна война и закрепена от документи като Женевските конвенции. Но за съвременни автократи като Башар ал-Асад, Владимир Путин и Николас Мадуро например, заплахата от универсална юрисдикция е предимно символична.

И те го знаят прекрасно.

Източник: WIKIPEDIA

Несъответствието между правните идеали и геополитическата действителност е превърнало универсалната юрисдикция в символичен акт, вместо в ефективен инструмент за търсене на отговорност.

Например в съдилища из Европа, особено в Германия, Испания и Нидерландия, са заведени дела срещу средни по ранг извършители на военни престъпления в Сирия. Но архитектите на насилието са на свобода. Укрепват властта си и са недосегаеми от международното правосъдие.

Снимка: ЕПА/БГНЕС/Valery Sharifulin

Да вземем Башар ал-Асад. Той е обвинен в използване на химическа атака срещу цивилни, заедно със създаване на затворническа система, описвана като "индустриален мащаб за изтезания". Въпреки планините от доказателства, събрани от ООН и правозащитни организации, Асад не е изправен пред реална заплаха от съдебно преследване. 

Ситуацията с неговия руски "домакин", Владимир Путин, е още по-показателна. През 2023-та Международният наказателен съд издаде заповед за ареста му, заради депортиране на украински деца. Обвинението не изненада никого, но не доведе до нищо.

Сградата в Москва, където живее Башар ал-Асад Снимка: Aleksei Golovanov

Същото важи за Николас Мадуро, който управлява една разпадаща се венецуелска държава. Разследвания на ООН го обвиняват в системни изтезания, извънсъдебни екзекуции и престъпления срещу човечеството. Международният наказателен съд започна предварително разследване, а някои европейски държави обмислят прилагане на универсална юрисдикция. Но Мадуро се радва на властта си, поддържан от военна вярност, нефтена дипломация и геополитическо лавиране между Китай, Русия и Запада.

Една от причините лидерите да не се страхуват от силата на международното право е, че рядко пътуват.

Снимка: ЕПА/БГНЕС/Rayner Pena R

Поне не в страни, където могат да бъдат арестувани. Освен това режимите са усъвършенствали изкуството на контранаратива. Русия е изградила паралелна медийна и съдебна реалност, в която обвиненията от Запада се представят като неоимпериалистическа намеса.

Асад говореше за себе си като за последна защита срещу тероризма. А Мадуро все още твърди, че е жертва на икономическа война. Водена от САЩ, разбира се. Тези интерпретации на действителността "избавя" тираните от международния натиск. И някак крепи крехката им вътрешната им легитимност.

Макар всички да знаят истината.

Снимка: ЕПА/БГНЕС/Yuri Kochetkov

Дори когато има дела, прилагащи принципа на универсалната юрисдикция, те рядко засягат най-високите ешелони. Вместо това, дезертьори и служители от средно ниво, често без защита от режима на който са служили, стават изкупителни жертви.

Вярно е, че съдебните процеси имат огромно значение за жертвите. И доведени докрай създават юридически прецеденти. Но те не стряскат истинските притежатели на власт.

Снимка: ЕПА/БГНЕС/

Колапсът на оптимизма след края на Студената война обезцени принципа на универсалната юрисдикция. И международните институции са безсилни. Защото великите сили са все по-склонни да следват реалполитика*, отколкото принципите за човешки права. Страни като Китай и Русия, заедно с доста държави от Глобалния юг, отхвърлят избирателното, поне според тях, прилагане на правосъдие от страна на Запада.

Така универсалната юрисдикция се оказва правно неефективна и политически скопена.  

Съвременните диктатори вече не се страхуват. Защото светът всъщност не иска да ги изправи пред съд. Справедливостта в нашата епоха отдавна не е въпрос на закон, а на влияние. И в момента везните са наклонени в полза на онези, които управляват, разбирай газят всичко наред, безнаказано.

Снимка: ЕПА/БГНЕС/Maxim Shipenkov

*Терминът Realpolitik визира политика, респективно дипломация, която се базира на власт и материални интереси, а не на идеология, морал или етика.