Всяка епоха ражда харизматични водачи с идеи за промяна. Но зад тях стои множеството. Обикновените хора. Те живеят в сянката на историята и предимно се борят за оцеляване. Малкият човек не е просто понятие-щампа. Той е незабележим, но чрез своя труд, ценности и преживявания гради обществото.
Затова и неговата съдба не е без значение…
ЕПА/БГНЕС Mohammed Badra
Хореографията на политическата власт в Париж често се оформя зад позлатените врати на Версай, като договорки между министри, президенти и партийни лидери. Но понякога сцената на спектакъла се пренася на улицата. И тогава актьори вече са самите хора, които понасят тежките последствия от политическите решения, взети вместо тях.
Последната вълна от демонстрации е един от тези моменти, в които малкият човек, уморен от години на реформи и обратни завои, се превръща в главно действащо лице на националната драма. Защото иначе рискува да остане пасивен зрител.
"Мизерия ала Макрон, в непалски стил" ЕПА/БГНЕС Yoan Valat
В сърцевината на настоящия френски смут стои правителственият безпорядък, от скорострелните оставки на двама премиери и прибързаното назначаване на трети в рамките на година.
Но промените на върха, макар и драматични на хартия, нямат пряко значение за учителя, който отговаря за препълнените класни стаи. Както и за медицинската сестра, която работи с недостиг на персонал, или за железничаря, който се тревожи за бъдещата си пенсия.
ЕПА/БГНЕС Mohammed Badra
Това, което е важно за тях, не са сменящите се имена в правителствените документи, а упоритото влошаване на условията на труд. Натискът върху заплатите е постоянен и тревогата около социалната защита след пенсионирането се увеличава с всеки изминал ден.
Този път протестната вълна обедини професии, които рядко си взаимодействат. Учители, транспортни работници, фармацевти и болничен персонал — групи с различен работен ритъм, предизвикателства и професионални култури, намериха обща кауза в недоволството си.
ЕПА/БГНЕС Mohammed Badra
Единството на толкова различни браншове е показателно. Защото недоволството е достигнало ниво, при което разделението по сектори има по-малко значение от усещането, че всяка година от тях се иска повече, отколкото им се дава.
За хората извън Франция образите на улици, изпълнени с лозунги и знамена, може да напомнят за познат модел — поредна вълна на национално недоволство в страна, където протестът е част от гражданската идентичност.
ЕПА/БГНЕС Yoan Valat
Но този път подобно опростяване омаловажава ситуацията. Сега числата са зашеметяващи. Когато осемстотин хиляди души напуснат работните места и се съберат по площадите, вече не говорим за театър, а за вик на изтощение и, може би, отчаяние.
Политическият контекст задълбочава кризата.
ЕПА/БГНЕС Mohammed Badra
Президентът, приклещен от съпротивата в парламента, е принуден да сменя премиери набързо. Всеки от тях обещава стабилност, но се пречупва под тежестта на бюджетните битки.
Назначаването на Себастиан Льокорню трябваше да укрепи властта, но само наля масло в огъня. За хората той олицетворява същия курс — още един технократ, натоварен да прилага строга финансова дисциплина, докато гражданите искат облекчение.
Себастиан Льокорню WIKIMEDIA Patrice Normand
Самото му назначение кристализира разрива между приоритетите на правителството и исканията на хората за осезаеми подобрения в ежедневието им.
Въпреки оставките, цената продължава да се плаща от малкия човек. Стачките парализират влаковете и оставят пътниците блокирани. Училищата затварят, принуждавайки родителите спешно да търсят кой да се грижи за децата. А претоварените болници работят с минимален капацитет и излагат на риск пациентите.
ЕПА/БГНЕС Yoan Valat
За протестиращите гледката на полицейски редици и бронирани машини е отрезвяващ знак, че гласовете им се "чуват" в строго определени граници. Докато за наблюдателите е доказателство, че социалният конфликт вече е проблем, третиран като заплаха, а не като призив за преговори.
В крайна сметка съдбата на тези протести ще зависи от отстъпките на правителството или упоритостта на синдикатите. Както и от готовността на политическия елит да признае, че легитимността на институциите зависи от умението им да превръщат възвишените идеали на Франция в реално благополучие.
Ако гражданите продължат да чувстват, че животът им е заложник в безкрайни бюджетни битки, доверието ще ерозира още повече, а политическата криза ще продължи още дълго.
ЕПА/БГНЕС Ludovic Marin
Добави коментар