Столична община отново възнамерява да ремонтира правилата за прием в детските градини и ясли – този път с пакет промени, качен за обществено обсъждане в края на януари 2026 г.
И ако на пръв поглед става дума за "техническо" настройване на системата, детайлите носят политическа и най-вече социална тежест: кой има предимство, как се пази мястото, кога се губи право на кандидатстване и как общината третира различните типове семейства – наематели, новодомци, самотни родители, родители в риск, семейства с нестабилна заетост.
Документите са публични и достатъчно ясни: предложението идва от общинската администрация, а мотивите са облечени в езикови конструкции като "прозрачност", "обективност" и "равнопоставеност".
Какво точно се предлага в наредбата
Предлаганите промени са няколко групи – и всяка от тях удря различен нерв.
Първо, общината въвежда изрично задължение родителят да подписва споразумение с детската градина при записване – документ, който "регламентира отношенията" и формализира права и задължения.
Второ, появява се по-строга логика – "ползваш място или го освобождаваш".
За класираните деца се предвижда поетапно постъпване с фиксирани срокове: до 60 дни за яслена група и до 30 дни за градинска група (считано от 15 септември). Ако детето не постъпи в срок, мястото става свободно за следващо класиране, а родителят губи право да кандидатства в същата ясла/градина до началото на следващия прием; ако все пак участва в следващо класиране, "точките за поредност" се намаляват с една.
На следващо място, предлага се по-строг режим при дълги отсъствия: дете може да бъде отписано при "отсъствие повече 30 последователни дни" без писмено заявление за причините (за ясли, яслени групи и първа група), както и при "отсъствие повече от 15 дни от учебното време" в учебна година за подготвителните групи.
Общината предлага също така промяна в "големия" критерий - адреса. Текстът изрично изравнява постоянен и настоящ адрес и задава еднакви точки при непроменян адрес за определени периоди (над 3 години, 1–3 години, последна 1 година) както за родител, така и за дете – с уточнения според възрастовите групи.
Следват още няколко предложения, сред които е важно да отбележим, че се променят правилата за работа на групата, която решава приема "извън класиранията" (по специални случаи). Идеята е работната група да заседава по нови правила, описани в приложение, а съставът ѝ да включва общинска администрация, общински съветници, работодателски и синдикални организации и НПО.
И накрая – ключов символичен ход: предлага се да отпадне точката за дете, което е посещавало общинска или частна ясла (регистрирана в СРЗИ на територията на СО) поне 6 от последните 12 месеца – но не веднага, а от приема за 2027/2028 г.
Защо общината "глади" нормативната уредба
Официалният аргумент е управленски: да се сложат "ясни и точни правила", да се намалят конфликтите и "липсата на информация", да се увеличи "обективността и прозрачността" при решенията на работната група и да се даде по-голям шанс за равнопоставеност чрез изравняване на постоянен и настоящ адрес.
Но има и контекст, който не е само административен. Проблемът с недостига на места е очевиден за всички и той остава системен в рамките на настоящия кметски мандат: според официална публикация на БНТ, през есента на 2025 г. в София общо 8 844 деца не са били приети в детски ясли и детски градини.
Близо 70 % от тези неприети деца са в яслените групи, което очертава най-тежкия натиск в системата, именно при най-малките.
Това са семейства, които са били принудени да отлагат връщането си на работа, да пренареждат ежедневието си или да търсят алтернативни форми на грижа за децата, често без сигурност и дългосрочна предвидимост.
Аргументи "за"
Дисциплинирането на приема звучи логично и необходимо.
В система с недостиг, "държането" на място е обществена несправедливост спрямо чакащите. Сроковете за постъпване и механиката "не влизаш – мястото отива напред" изглеждат като опит да се намали сивата зона между класиране и реално посещение.
Изравняването на постоянния и настоящия адрес също звучи като социална корекция: София е град на наеми и вътрешна миграция, а фиксирането само върху постоянния адрес традиционно наказва мобилните семейства. Самият мотив "по-висока степен шанс за равнопоставеност" е записан в оценката на въздействие.
Аргументи "против"
Първият риск е социален. Строгите срокове и загубата на право за кандидатстване в конкретна ясла/градина могат да ударят точно семействата, които най-трудно управляват ежедневието си: родители на смени, семейства без помощна мрежа, родители с временна заетост или здравословни проблеми.
Тук въпросът не е дали системата трябва да има дисциплина, а дали тя има достатъчно "буфери" за реалния живот – боледувания, адаптация, преместване, семейна криза.
Вторият риск е медицински и организационен. Режимът за отписване при 30 последователни дни без писмено заявление звучи просто, но може да се окаже конфликтен в практиката: кой е информиран, кога се счита, че няма уведомление, как се броят дните, как се третират дълги вирусни периоди или хоспитализации.
Третият риск е политически – адресните критерии. Изравняването на постоянен и настоящ адрес е принципно "по-модерно", но то не решава проблема с адресните "фикции". Напротив: при висок залог (място в търсена градина) натискът за "адресни" стратегии остава.
София реално заменя една уязвимост с друга, ако контролът и проверките не са надеждни.
Европа: как изглежда "адресът" и "правото на място"
В Берлин действа моделът Kita-Gutschein (ваучер за грижа), който се издава от районната администрация и дава на детето право на място както в общинска, така и в лицензирана частна детска градина.
Родителят първо получава потвърждение за право на грижа (брой часове според заетостта и нуждите), а след това търси конкретно заведение, което има свободен капацитет. Така държавата поема ангажимента да финансира мястото, независимо дали доставчикът е публичен или частен, и фокусът се измества от състезание между родителите към отговорност на системата.
Във Виена приемът е централизирано организиран от общината, като регистрацията се прави в определени периоди, а местата се разпределят в рамките на единна градска система. Ключовата разлика със София е, че Виена инвестира системно в нови детски градини паралелно с жилищното строителство, така че търсенето и предлагането се планират заедно, а не се догонват постфактум.
Общото между тези модели е, че адресът има значение, но правото на място и публичният ангажимент за осигуряване на капацитет са водещи.
София настройва правилата, но изостава с капацитета
Пакетът промени, предлаган от Столична община, изглежда като опит да се "закрепи" система, която работи под постоянен недостиг: целта е да се освобождават места по-бързо, да се намалят злоупотребите, да се смекчи адресната несправедливост и да се дадат ясни процедури за специалните случаи.
Но всяка санкция, всяко изискване за срок, всяко ново правило за отписване има потенциал да се превърне в скандал, ако не върви с две неща: реален контрол и достатъчен капацитет от места.
Иначе София ще остане още дълго в познатия цикъл: промяна на наредбата - недостиг на места - промяна на наредбата …
Добави коментар