В края на XV век Италия е бижуто на Европа. Венеция владее моретата, Флоренция доминира в изкуството и финансите, а Милано води в търговията и технологиите. Нищо от Западния свят не е по-развито.
Но само след няколко десетилетия политическата независимост и икономическото превъзходство изчезват. И днес Европа рискува подобна съдба.
Водещата роля на блока ерозира. ЕС е политически разделен и изостава в индустриите, които ще оформят остатъка от века. Младите таланти бягат в САЩ и Азия, а икономиката е като музей на отминали постижения.
WIKIMEDIA Maestro dei Cassoni Jarves
Независимо дали говорим за технологии, индустрия или жизнен стандарт, има опасност Европа да се превърне в провинция. На един свят, оформян от други.
Затова си струва да се поучи от упадъка на Италия.
Предупредителните знаци са категорични. От 2008 г. БВП е нараснал само с 18 процента, докато САЩ се развиват два пъти по-бързо, а Китай — почти три. Туризмът, разбира се, продължава да процъфтява, но милионите хора, не са достатъчни да компенсират стагнацията. Освен това носят разходи.
PIXABAY Nina Evensen
Спадът в жизнения стандарт също напомня на Ренесансова Италия. Около 1450 г. доходът на глава от населението в Италия е с 50 процента по-висок от този на Холандия. Век по-късно холандците вече са с 15 процента по-богати, а до 1650 г. — почти двойно.
Съвременна Европа пропада дори по-бързо. Преди 30 години БВП на глава от населението в Германия е с 10 процента по-висок от американския. Днес САЩ са с 60 процента отгоре. С това темпо нивата на германския просперитет ще се свият до една трета от тези на американския в рамките на едно поколение.
WIKIMEDIA Histoire de l'art pendant la Renaissance
Подобно на Италия по времето на Ренесанса, икономическият упадък отразява дълбока технологична пропаст. Тогава, кралицата на моретата разчита на остарялата си технология и плаща цената. Венецианските галери, не могат да се сравняват с океанските каравели, които отвеждат Испания и Португалия по света.
Днес Европа повтаря същата грешка. ЕС инвестира едва 4 процента от това, което САЩ влагат в изкуствен интелект. OpenAI е оценена на 500 милиарда долара, докато най-големият европейски стартъп в сферата — Mistral — е едва 15 милиарда.
WIKIMEDIA Holger Uwe Schmitt
И въпреки че Европа е пионер в квантовите изследвания, изостава в комерсиализацията — само американската IonQ, е набрала повече капитал от всички квантови фирми в ЕС взети заедно.
Дори известните батерии на шведската Northvolt се сринаха през март и бяха купени от някакъв стартъп от Силициевата долина.
Традиционните индустрии също буксуват. Трите водещи германски автомобилни компании струват едва една осма от Tesla. Бившите лидери Ericsson и Nokia вече изостават от азиатските конкуренти в 5G. А френската Arianespace, която доминираше в ракетните изстрелвания, днес "пътува на стоп" с ракетите на Илон Мъск.
WIKIMEDIA Leonardo Interactive Museum
Проблемът обаче не е в иновациите, а в мащаба. Въпреки водещите умове и университети, 30 процента от големите европейски фирми са се преместили в САЩ, увличайки със себе си най-предприемчивите духове.
Континентът ражда идеите, а Америка ги финансира и после печели от тях. Това е модел, който пак напомня Италия. Тя е осигурявала талантите, с които други градят своите империи. Например великите изследователи Колумб, Кабот, Веспучи и Верацано са италиански възпитаници, но плавали под чужди знамена.
Основният проблем и в двата случая е политически.
WIKIMEDIA US Post Office
Днешна Европа е разделена и немощна, точно като враждуващите градове-държави през XVI век. Сега столиците спорят за енергия, дълг, миграция и индустриална политика. Общата отбранителна стратегия е само стремеж. А амбициозните планове за съвместни технологични инвестиции или сериозни капиталови пазари са задушени от дебати.
Това разединение е погубило Италия, която става лесна плячка за чуждите сили, които в крайна сметка „нарязали“ полуострова. Сегашните разделения правят ЕС уязвим. И Вашингтон вече диктува отбраната. Русия заплашва източния фланг. Китай доминира веригите за доставки. А Силициевата долина владее дигиталната икономика.
Без всичко това да е незбежно.
WIKIMEDIA Wolfgang Moroder
ЕС има институции, за които Ренесансова Италия не би могла да мечтае - парламент, валута и единен пазар. Континентът все още е домакин на световно признати научни институти. И блести във фармацевтиката, космическата индустрия, зелената енергия и дизайна.
Ако се задейства, Европа все още може да бъде лидер. Докато Италия от XVI век не е имала този шанс. Географията я "затваря" в Средиземно море, а търговските маршрути се преместват към Атлантика. Затова търговията замира. Новите морски технологии изпреварват италинските флотилии, а най-блестящите ѝ умове търсят успех в чужбина.
Европа обаче не е ограничена по този начин. Нищо не я спира. Ако не броим нейната политическа плахост и разцеплението.
WIKIMEDIA European Parliament 251210
Блокът трябва да харчи днес, за да не загуби своята значимост утре. Трябва масирано да инвестира във водещите технологии - изкуствен интелект, квантови системи, космос, биотехнологии... Трябва да изгради истинска отбрана, заедно със сериозни капиталови пазари, на които да "отглеждат" европейски стартъпи.
Рецептата е ясна - бившият италиански премиер Марио Драги я описа подробно в доклада си за бъдещето на ЕС. Това, което липсва засега, е политическата воля.
И поуката от историята е ясна. Или европейците ще се събудят, или ще станат континент на спомените и паметниците.
WIKIMEDIA Giovanni Cioli
Добави коментар