Едно прекъсване, което първоначално изглеждаше като обикновена повреда в градската инфраструктура, постепенно разкри много по-тревожна картина.
В югозападната част на Берлин големи квартали потънаха в тъмнина след авария в електрозахранването. Но студът беше януарски и температурите под нулата, което бързо превърна инцидента в сериозно разследване за саботаж.
Около 100 000 души, приблизително 45 000 домакинства, остават без ток и отопление. Болниците и социалните заведения минават на аварийни генератори, а общественият транспорт се движи със закъснения или спира напълно. Градът функционира на ръба.
Оказва се, че това е най-дългото прекъсване в германската столица от края на Втората световна война.
Междувременно властите съобщават, че причината е палеж на малък мост над канала Телтов, по който минават снопове електрически кабели. Точно този детайл променя изцяло прочита на "затъмнението".
ЕПА/БГНЕС Filip Singer
Експертите по сигурността казват, че ако някой аматьор може да остави без ток значителна част от столицата, националната електрическа мрежа е много по-уязвима, при планирани и координирани атаки.
В публичното пространство започва да се споменава Русия като потенциално заинтересована от подобни дестабилизиращи действия държава.
През последните години серия от палежи по железопътни линии нееднократно нарушаваха железопътния трафик в Германия. Тогава леви екстремистки групи поеха отговорност за част от атаките. Представяха ги като форма на съпротива срещу капитализма, изкопаемите горива и държавната власт.
Цел на техните саботажи са транспортни, енергийни или индустриални обекти, защото са символи на "системата".
Но независимо от идеологическата реторика, подобни действия пряко застрашават сигурността, нарушават ежедневието на хората и предизвикват сериозни икономически последствия.
Германските служби за сигурност гледат под лупа поредицата от подозрителни инциденти и настояват, че става дума за руски саботаж. Макар категорични доказателства да липсват, моделът е считан за част от хибридна кампания за дестабилизиране на страната.
Според Кристиан Ретанц, професор по енергийни системи в Техническия университет в Дортмунд, подобни заплахи изобщо не са новост. Германия се сблъсква с тях още през 70-те години, по време на левия тероризъм с етикет "Фракция Червена армия".
Но днес картината е още по-сложна.
Зареди си телефона, спести електричество... ЕПА/БГНЕС Filip Singer
Защо ни е важно?
Германия е най-голямата икономика в Европа и дом на оръжейния гигант "Райнметал". Той е ключова брънка в усилията на Европа за превъоръжаване, което го прави особено привлекателна цел за саботаж.
Всяка атака, независимо от мащаба, е опит да се удари критична точка. И когато тя е в сърцето на Европа, щетите са транснационални, защото хибридните атаки по принцип размиват границите.
Те се планират така, че да попадат в сивата зона между война и мир, стратегия и престъпление, протест и саботаж.
Прекъсването на електрозахранването в Берлин показа точно защо е толкова трудно да се води борба срещу тях - щетите уж са пожар, някакви кабели и малък градски мост. Но последствията засягат 100 000 души и парализират част от столицата на Германия.
Точно тази непропорционалност между усилия и резултати прави подобни действия толкова привлекателни.
Сам по себе си, случаят в Берлин може да бъде акт на вандализъм или екстремизъм. Но поставен в европейския контекст модел веднага придобива друго измерение.
През последните години саботаж на кабели, необясними прекъсвания, кибернамеси, съчетани с физически атаки бяха регистрирани по целия континент. Не всички са свързани помежду си и не всички са "държавни поръчки". Но пък оформят тенденция, при която критичната инфраструктура вече се е превърнала в "мека цел".
Затова и споменаването на Русия не е случайно.
След войната в Украйна европейските държави, подкрепящи Киев, станаха жертва на нетрадиционен натиск - енергийни мрежи, транспортни коридори, кабели за данни, индустриални обекти...
Нарушаването им не изисква танкове или ракети.
Достатъчно е да разполагаш с време, търпение и информация за уязвимите точки. Атаките не целят незабавен срив. Но всеки инцидент тества времето за реакция, координацията между институциите, публичната комуникация и политическата решимост.
Това превръща саботажите в цялостна стратегия. Тя се възполва от европейската интеграция и нейната взаимозависимост - общи енергийни пазари, трансгранични железопътни мрежи, синхронизирани вериги за доставки...
И за хибридните саботьори това е ахилесовата пета, през която трупат безценна информация във военната база с данни.
Добави коментар