Световният икономически форум в Давос по традиция събира политически лидери, корпоративни ръководители и експерти. Те би трябвало да обсъждат бъдещето на света. Затова и събитието обикновено ражда надежди. Но и немалко скептицизъм.
Емоциите по правило се разделят между амбицията за решаване на глобални проблеми и усещането за елитарен, откъснат от реалността разговор. Тази година обаче Давос звучеше различно.
По-тревожно. По-тихо. И далеч по-прагматично.
World Economic Forum
Ако допреди години форумът приличаше на оптимистичен манифест за глобализация, растеж и технологичен напредък, сега тонът беше рязко приземен. Основните теми се въртяха около текущи войни, завладяване на територии, икономическа несигурност, климатични рискове и разпадащо се доверие между държавите.
Обещанията за "по-добър свят утре" бяха заменени от много по-скромното „как да не стане още по-лошо днес".
Геополитиката измести икономиката, а сигурността – иновациите. Или по-лошо. Икономиката вече се нагажда по военната логика на геополитиката, затова иновациите се подчиняват на нуждата от отбрана. Светът се преподрежда. Но не около растежа, а около страха.
World Economic Forum
В този пейзаж Европа е особено уязвима.
Тя вече трябва да носи отговорността за собствената си сигурност. Най-вече заради липсата на реален и безусловен съпорт от Съединените щати. Формалното партньорство остава, но практическите приоритети на Вашингтон са насочени навътре – към собствената икономика, индустрия и политическа стабилност.
Посланието, макар и неизречено беше категорично – всеки да се спасява сам.
World Economic Forum
Развиващите се икономики, от своя страна, напомниха, че цената на глобалните кризи рядко се плаща от онези, които ги формулират по форумите. Сметката се покрива от онези, които нямат глас в залата.
Корпоративните лидери също говореха без илюзии. Години наред Давос беше сцена за големи обещания за "устойчив растеж" и "социална отговорност". Този път разговорът беше конкретен и дори суров – вериги на доставки, енергийна сигурност, инфлация и защита на капитала.
ЕПА/БГНЕС Gian Ehrenzeller
Посланието беше недвусмислено – бизнесът се адаптира, но вече не вярва в бързи и универсални решения. Инвестициите стават предпазливи, а рискът се измерва в политически категории. Светът, в който капиталът се движеше свободно и без много въпроси, остана в миналото.
Защо ни е важно
По принцип в Давос не се вземат официални решения. Но форумът задава тона. А тази година той беше на несигурност и отстъпление. Големите играчи забавят инвестиции си, пренареждат приоритетите и търсят не толкова възможности, а убежища.
newindianexpress.com
Сметките за Европа са трудни.
Как да се защити, с какви средства и с какви съюзници. Новите правила означават нови разходи, а с тях и отказ от удобните илюзии. Глобалният елит призна, че няма ясен план за бъдещето И това е сигнал, че периодът на турбуленции няма да приключи скоро.
В крайна сметка Давос каза на глас онова, което отдавна се шепнеше в кулоарите на световната политика – старият ред се разпада. Затова и форумът изглеждаше по-скоро безпомощен. Макар и приземен.
Kenzly. B
Основните европейски казуси, разбира се, остават около Гренландия и Украйна. Заради доверието между партньорите в НАТО и огромните военни разходи. Канада даде пример за бърза ориентация и категорична линия на поведение в новите условия.
Но за пролет ще трябват още много птички.
Защото несигурността вече е новото нормално. В този контекст признанието "не знаем какво да правим" звучи честно. Обаче не е достатъчно.
World Economic Forum
Главната задача около Европа остава. Или се "събира" и действа като самостоятелен фактор, или приема ролята на периферия. Което ще означава зависимост и лесна заменяемост.
И това е избор, от който измъкване няма.
Добави коментар