Simone McCarthy – със съкращения – за CNN, 02.02.2026
Президентът на САЩ Доналд Тръмп размахва чук срещу дългогодишните съюзници, заплашва Гренландия и враждува с Канада. Но с нестабилната си външна политика той отваря възможности за Китай.
Достатъчно е да видим процесията от западни лидери, които през последните седмици посетиха Си Дзинпин с желание да рестартират отношенията или да задълбочат сътрудничеството с втората по големина икономика в света.
Визитите включват някои от най-близките съюзници на САЩ — британския премиер Киър Стармър, канадския премиер Марк Карни и финландския министър-председател Петери Орпо. Еманюел Макрон посети Китай през декември, а визитата на канцлера Фридрих Мерц предстои.
Погледнато от Пекин, този списък е знак, че ерата на икономическо "дистанциране" от Китай привършва и че западните лидери започват да гледат на страната като на надежден партньор.
"Гостите" определиха отношенията с Китай като ключови — било за международната стабилност, било за собствената национална сигурност. Това е в рязък контраст с доскорошното виждане за Пекин като предизвикателство за международния ред.
На Световния икономически форум в Давос западни лидери открито заявиха, че поддържаният от САЩ световен ред след 1945 г. губи влияние — гледна точка, която до голяма степен съвпада с китайската.
Китайските външнополитически анализатори обаче не таят илюзии, че американските съюзници са готови напълно да зачеркнат съществуващите опасения относно Китай — от търговията до човешките права — или да направят радикален завой към Пекин за сметка на отношенията с Вашингтон.
Си Дзинпин ясно осъзнава потенциалната изгода от тази сеизмична промяна — особено за амбициите на Китай да доминира във високите технологии и да разшири глобалното си търговско, политическо и военно влияние.
Марк Карни например намали строгите мита върху китайските електромобили в замяна на облекчаване на ограниченията за канадски селскостопански стоки. Отделно Европейският съюз постигна споразумение за замяна на митата върху китайските електромобили с ангажименти за минимални продажни цени.
Така беше смекчено дългогодишното напрежение, породено от опасенията на Европа, че субсидираните китайски електромобили ще подкопаят европейската автомобилна индустрия.
Стармър пък се похвали с бизнес възможностите за Обединеното кралство, след като правителството му одобри плановете за китайско "мега" посолство в близост до финансовия център на Лондон.
Според Стив Цанг, директор на Китайския институт към SOAS в Лондон, последните дипломатически усилия на европейските лидери са движени от "реализъм".
"Недоверието към Китай остава дълбоко, особено по отношение на подкрепата му за руските военни действия в Украйна", отбелязва той. "Но европейските държави не могат да си позволят да игнорират Китай — особено когато САЩ стават все по-непредсказуеми от тяхна гледна точка."
Същевременно европейските държави търсят начини да защитят своите индустрии, някои от които са изправени пред екзистенциална заплаха от притока на силно субсидирани китайски стоки. По време на посещението си в Китай през декември Макрон дори заяви, че е заплашил с въвеждане на мита, ако ЕС не предприеме действия по този въпрос.
Остава неясно доколко страните членки са готови да омаловажат опасенията около големия търговски излишък на Китай или да преосмислят търговските си политики — дори на фона на периодичните тарифни заплахи на Тръмп и разклащането на НАТО. В същото време блокът класифицира Китай като "икономически конкурент и системен съперник".
Въпреки това в Китай преобладава оптимизмът.
"Някои западни страни, под ръководството на САЩ, се опитаха да наложат колективна конфронтация и отделяне от Китай", пише Уанг Уен, професор в Пекинския университет "Ренмин". "Реалността обаче доказва, че идеята за нова Студена война е непопулярна и трудно приложима."
Други китайски анализатори отбелязват, че оттеглянето на САЩ от над две дузини органи на ООН, заедно с опитите на Тръмп да създаде паралелен "Съвет на мира", правят Европа още по-зависима от Китай като международна противотежест.
Пекин обаче отхвърля твърденията, че се стреми да се възползва от разрив между САЩ и Европа, и представя затоплянето на отношенията като доказателство за привлекателността на китайския пазар и за визията на страната за световния ред.
"Това е неизбежен резултат от развитието на Китай, което носи стабилност и сигурност в международната общност", се казва в редакционна статия на държавното издание Global Times.
За Пекин по-важното е, че САЩ постепенно се отдалечават от представянето на Китай като идеологически противник и го третират по-скоро като икономически и стратегически конкурент. Това съответства на китайската визия за световен ред.
В него държавите не се обвързват в идеологически блокове, а действат въз основа на споделени икономически и стратегически интереси.
Добави коментар