Още преди началото на Световното първенство критиките валяха отвсякъде. Разширеният формат с 48 отбора, повече мачове, повече "слаби" национални тимове – според мнозина това щеше да бъде най-разводненият Мондиал в историята. Социалните мрежи вече бяха произнесли присъдата още преди първия съдийски сигнал.
Само че футболът за пореден път показа, че най-добре говори на терена.

Само след първите два кръга турнирът предложи всичко, което феновете искат. Имаше голове, обрати, сензации и мачове, които спокойно могат да се наредят сред най-добрите досега. Англия и Хърватия направиха истински спектакъл с шест попадения, Нидерландия разгроми Швеция с 5:1, а Португалия демонстрира класа с категоричното 5:0 срещу Узбекистан. Германия започна с впечатляващо 7:1 срещу Кюрасао, Франция отбеляза по три гола както срещу Сенегал, така и срещу Ирак, а САЩ и Парагвай също предложиха открит футбол в двубой, завършил 4:1.

ЕПА/БГНЕС
Но най-приятната изненада не са фаворитите.
Най-хубавото на това първенство е, че по-малките футболни нации не изглеждат като статисти. Мароко завърши на първо място в групата си, оставяйки зад себе си Шотландия и Хаити. Босна и Херцеговина показа характер и се класира напред, след като отбеляза три гола срещу Катар. Южна Корея започна с победа над Чехия, а Норвегия продължава да бъде сред приятните изненади с атакуващия си футбол. Дори държави, които рядко привличат вниманието на големите форуми, вече играят смело и не се затварят пред собственото си наказателно поле.
Точно това беше една от най-големите критики към новия формат – че ще гледаме много едностранни срещи. Засега реалността е различна. Да, има разгромни победи, но има и достатъчно мачове, в които фаворитите страдат. Германия загуби от Еквадор след гръмкия старт. Белгия не успя да победи нито Иран, нито Египет. Испания започна с нулево равенство срещу Кабо Верде, а Бразилия не успя да победи Мароко още в първия си мач.

ЕПА/БГНЕС
Прави впечатление и още нещо – атакуващият футбол. Вместо предпазливо надлъгване и чакане на една грешка, много отбори излизат с идеята да търсят голове. Неслучайно вече видяхме резултати като 7:1, 6:0, 5:1, 5:0, 4:2 и 4:1. Дори срещите между по-равностойни съперници рядко се превръщат в скучно тактическо надлъгване.
Статистиката също подкрепя впечатленията от първите дни на турнира. Средната резултатност е висока, а голяма част от срещите предложиха поне по три попадения. Това означава не само повече зрелище за феновете, но и повече непредсказуемост. Все по-рядко виждаме отбори, които излизат единствено с мисълта да не загубят. Дори аутсайдерите се опитват да играят футбол, вместо просто да разрушават играта на съперника.

Любопитно е и че разликата в нивото между традиционните сили и останалите национални отбори сякаш постепенно намалява. Развитието на футбола по целия свят, по-добрите академии и все по-големият брой футболисти, играещи в силни европейски първенства, дават отражение и на световната сцена. Именно затова вече не е толкова лесно да се прогнозира кой ще спечели даден мач само по името на съперника.
Разбира се, най-трудната част от турнира тепърва предстои. Елиминациите винаги променят всичко – напрежението се покачва, грешките се наказват, а красивият футбол понякога отстъпва място на прагматизма. Именно тогава ще разберем дали сензациите могат да продължат и дали някой от по-малките отбори ще успее да стигне далеч в надпреварата. Но ако груповата фаза е показателна за това, което предстои, феновете имат всички основания да очакват още силни емоции.

Затова, вместо да говорим колко лоша идея е бил форматът с 48 отбора, може би е време да признаем нещо друго. Засега Световното първенство предлага точно това, което трябва да предлага – голове, изненади, силни мачове и усещането, че всяка вечер може да се случи нещо, което никой не е очаквал.
В крайна сметка именно това е най-голямата сила на футбола. Независимо от формата, броя на участниците или предварителните прогнози, играта винаги намира начин да изненада. А когато всяка вечер носи нов герой, нов обрат или нова сензация, критиките постепенно остават на заден план.
А в крайна сметка именно това е причината милиарди хора да гледат Мондиала.
Добави коментар