Амир Азими (със съкращения), BBC Персия, 21 юли 2026
След поредните дни на размяна на удари със САЩ, пред иранското ръководство сякаш се очертават три възможности. Нито една от тях обаче не предлага ясен път към победата.
Първата е Техеран да приеме голяма част от исканията на Вашингтон – да гарантира свободното и безопасно корабоплаване през Ормузкия проток, като прекрати атаките срещу търговски кораби, да се откаже или значително да намали запасите си от високообогатен уран и да допусне проверки от страна на Международната агенция за атомна енергия.
ЕПА/БГНЕС Abedin Taherkenareh
В замяна Иран би настоявал за прекратяване на американската морска блокада на иранските пристанища, облекчаване на санкциите и гаранции срещу нови военни удари.
Вероятно това е най-евтиният вариант от гледна точка на реалните разходи, но и най-скъпият политически.
Възстановяването на свободното корабоплаване през Ормузкия проток, без Иран да получи официално призната роля в управлението на този стратегически морски коридор, би означавало отказ от нещо, което режима възприема като нов начин за възпиране – по-ефективен от иранските ракети, регионалните прокси сили или дори ядрената програма на страната.
ЕПА/БГНЕС Abedin Taherkenareh
За първи път Ислямската република показва каk за миг може да накаже със сериозни икономически разходи целия свят, ако бъде нападнат.
Съшевременно ядрената програма се представя като суверенно право, от което Иран не може да бъде принуден да се откаже.
Ако след месеци на военен натиск Техеран приеме строги ограничения върху ядрените си дейности, това би позволило на иранските хардлайнери да признаят, макар и неохотно, че американският военен натиск е дал резултат.
ЕПА/БГНЕС Abedin Taherkenareh
Такъв компромис може да отприщи нови искания – за иранската ракетна програма и връзките на страната с Хизбула в Ливан, шиитските въоръжени групировки в Ирак и хутите в Йемен.
Другата опция е ескалацията.
Иран може да засили атаките срещу американски бази в региона, срещу корабоплаването и срещу ключова инфраструктура в арабските държави от Персийския залив с надеждата, че по-високите цени на енергията и икономическите сътресения ще принудят Вашингтон да направи отстъпки.
ЕПА/БГНЕС Abedin Taherkenareh
Това обаче е вариантът с най-голям военен риск. Нападение, довело до голям брой жертви или сериозни щети по инфраструктурата на държавите от Залива, може да въвлече съседите на Иран много по-пряко във войната и да го изправи срещу широка коалиция.
Третият вариант е запазване на сегашната нестабилност – достатъчен натиск върху корабоплаването и енергийните пазари, за да се съхрани възможността за политическо влияние. Но не толкова силен, че да предизвика истинска война със Съединените щати.
ЕПА/БГНЕС Abedin Taherkenareh
Тази стратегия изглежда най-близка до традиционното мислене на Ислямската република. За Иран не е необходимо да победи по-силен противник, ако успее да издържи по-дълго, отколкото противникът е готов да воюва. Като самото оцеляване може да бъде представено като победа.
Обаче санкциите, разрушенията от войната и инфлацията увеличават вътрешния натиск върху режима. И с течение на времето може да се прояви и парадоксът, че колкото повече Иран ползва Ормузкия проток като оръжие, толкова по-неефективно може да се става то, ако останалите държави установят нови маршрути за пренос на товари.
Ситуацията се усложнява и от начина, по който се вземат решенията в Иран.
ЕПА/БГНЕС Abedin Taherkenareh
При Хаменей споровете между избраните политици, духовенството и Революционната гвардия се решаваха от върховния лидер. С поемане на ръководството от неговия син Моджтаба Хаменей обаче този баланс на силите вече не е толкова ясен.
Президентът Масуд Пезешкиан и неговият дипломатически екип са склонни да търсят споразумение, което да облекчи икономическия натиск и да възстанови стабилността. Но твърдолинейните среди в парламента, влиятелните неизбираеми институции и консервативните медии се опасяват, че сериозните отстъпки ще подкопаят идеологическите основи на Ислямската република и ще отчуждят най-верните ѝ привърженици.
ЕПА/БГНЕС Abedin Taherkenareh
Най-голямата неизвестна обаче остава ролята на въоръжените сили, и по-специално на Революционната гвардия. Върху нея се крепят иранската ракетна програма, регионалните съюзи и стратегията за контрол върху Ормузкия проток. Само че не е ясно доколко висшите военни командири вземат решенията дали страната да поеме към ескалация или към преговори.
Трите възможни сценария пред Техеран не засягат еднакво различните центрове на властта. Прагматиците биха предпочели споразумение, твърдолинейните среди – стратегия на издръжливост и продължителна съпротива, а част от военното командване може да смята, че ескалацията би засилила позициите на Иран при преговори.
Затова важното е кой всъщност има властта да ибере пътя за Иран.
ЕПА/БГНЕС Abedin Taherkenareh
Ударите на САЩ могат да предизвикат гняв срещу тах и Израел дори сред противниците на Ислямската република. Но показват и лимита на режима да изисква от обществото бекрайни лишения в името на "съпротивата".
Доналд Тръмп също е изправен пред труден избор: да разшири войната, да продължи военното и икономическото давление или да приеме споразумение, което да даде на Иран ядрена програма под зстрог международен контрол.
ЕПА/БГНЕС Abedin Taherkenareh
Но нито един от тези варианти не предлага сигурен път към победата. И сблъсъкът може да продължи през повтарящи се цикли на удари, преговори и примирия, още месеци.
Определящо остава единствено колко дълго иранското ръководство ще успее да използва Ормузкия проток, без да предизвика сухопътна война, вътрешна вълна на недоволство или изграждането на алтернативни маршрути, които да намалят стратегическото значение на протока.
ЕПА/БГНЕС Abedin Taherkenareh
Добави коментар