Най-възрастната лисица в дипломацията

Той е на крачка от трицифрената си годишнина, американец е и в никакъв случай не прилича на човек, за когото би могло да се каже, че ще отиде в Рая.

Това забележително явление, осветило като гръмотевица световната политическа сцена през втората половина на 20-и век, се нарича Хенри Кисинджър. Роден е през 1923 година в град Фюрт, Германия, с фамилното име Кисингер. Четиринайсет негови роднини умират в концентрационни лагери, а той, петнайсетгодишен, заедно с баща си, майка си и брат си успява да избяга първо в Лондон, а после в Ню Йорк, без думичка английски в речника си.

Снимка: ЕПА/БГНЕС/Omer Messinger 

За него желязната италианска журналистка Ориана Фалачи пише: „Като евреин и като немец, присаден в страна, която все още гледа на евреите и на немците с известно подозрение, той носи в себе си синини, противоречия и омраза, и може би скрито човеколюбие. Този вид хора го притежават понякога – с известно усилие човек може да открие в Кисинджър онази личност, която се влюбва в Марлен Дитрих от „Синият ангел“ и страда в резултат на това. За мен той е типичният герой на едно общество, в което всичко е възможно, та дори и това да направи от затворения в себе си професор от Харвард, свикнал да пише неясни исторически книги и студии за контрола на атомната енергия, нещо като звезда, която управлява заедно с президент; един вид каубой, който урежда отношенията между Великите сили и слага край на войните. Той е загадка, която бихме желали да разгадаем.“

Какво би била Америка без Кисинджър? Той и вече покойният Збигнев Бжежински бяха смятани за конкуренти по влияние върху  геостратегическата политика на САЩ през втората половина на 20-и век, но Кисинджър надживя полския емигрант не само физически.

През 70-те години на миналия век той съумя да съзре процепа в отношенията между Китай и СССР и насочи президента Никсън към установяването на приятелски отношения с Китай – един комунистически, но по-малко опасен противник.

Снимка: ЕПА/БГНЕС/Jason Lee

През онази 1972 г. Ориана Фалачи го интервюира в Белия дом и пише: „Това бе странна и необяснима личност, почти абсурдна. Срещал се е с Мао Дзедун, когато е пожелаел; влизал е в Кремъл, когато е искал; събуждал е президента на Щатите и влизал в стаята му, когато му хрумне. Това е онзи петдесетгодишен мъж с очила, пред когото Джеймс Бонд е бледа измислица. Той не е стрелял, но е започвал и прекратявал войни, въобразявал си е, че ще промени съдбата ни, а може би дори я е променял… Този невероятно известен човек, понякога изключително значим, понякога много щастлив, когото наричаха Супермен и Суперстар, е правил противоречиви съюзи, постигал е невъзможни споразумения, държал е света в неизвестност, сякаш всички хора са негови студенти в Харвард.”

Снимка: ЕПА/БГНЕС/Wu Hong

Не така отдавна този почти стогодишен дипломат заяви пред Си-Би-Ес: „Щом като Китай влиза в преговорите, те, според мен, ще  достигнат своята кулминация до края на годината, дотогава ще говорим за процес в преговорите, дори и за действително преговаряне.“      

И още нещо каза най-възрастната лисица в дипломацията по най-актуалната световна тема в настоящия момент:

„Володимир Зеленски е „случаен президент“, но с историческо постижение. Владимир Путин е глава на пропадаща страна и губи чувството за мярка. След края на войната светът трябва да намери място за Украйна и място за Русия, ако не иска Русия да стане аванпост на Китай в Европа. А една нова Студена война ще бъде по-опасна от първата.“

Снимка: ЕПА/БГНЕС/Alexey Druginyn