Електрическите автомобили в реалния живот

Предимствата на електромобилите са безспорни! Всички знаем колко по-енергоефективни са те, наясно сме, че не отделят вредни емисии непосредствено до хората в градската среда, замърсяват в пъти по-малко с токсични частици при спиране и още много други. Освен предимства обаче, в реалния живот електрическите автомобили имат много недостатъци и неудобства. 

Как ги опознах на практика преди известно време?

В средата на миналата година имах удоволствието да бъда част от екип на „Ред Бул“ в първото гостуване на световните шампиони по автомобилизъм в Пловдив.

По този повод от един от най-популярните премиум автомобилни брандове ми осигуриха последен модел спортен електрически автомобил. Колата е изключително впечатляваща. Скоростта, с която изпълнява желанията на шофьора е направо стряскаща, в същото време предлага и невероятно релаксиращи усещания при всяко пътуване. 

От София до локацията в Пловдив разстоянието беше около 150 км., което отне около 50% от заряда в батерията. Това съвсем не ме учуди, защото става дума за близо 550 к.с. И независимо от всички релаксиращи аспекти на електрическите автомобили, когато човек знае какво може тази кола, е невъзможно поне няколко пъти да не й “даде цялата газ”! 

В Пловдив събитието продължи докъм 23:30 часа, когато се изсипа един истински летен порой. Към този момент аз, като съвестен шофьор на спортен електрически автомобил, реших, че вместо да рискувам излишно, е добре да се доверя на съвременните технологии и да си заредя колата преди спокойно да се прибера в нормално време в София. Оказа се, че въобще нямах идея какво започва…

Снимка: PIXABAY

На първо място реших да потърся зарядна станция в заводската навигация на колата. Бързо намерих цели 5 локации на не повече от 4-5 минути. Наближавайки първата, някъде по уличките на един от кварталите на Пловдив, много бързо стана ясно, че станция между блоковете и къщите просто няма. Оттам поех към втората локация, като видях, че тя е в бизнес сграда, и това ме успокои. Продължаваше силно да вали и след около 10 минути се озовах до модерна бизнес сграда някъде в Пловдив, в паркинга на която имаше зарядна станция на Tesla. 

За съжаление доста се измокрих, докато разбера, че нито един от портовете не позволява да се зареди европейската кола, която карах, и единственият вариант беше да се отправя към следващата зарядна станция в списъка на навигацията. 

Без проблеми стигнах до третата локация, която предлагаше няколко стандарта за зареждане, два от които визуално бяха подходящи за моя автомобил. Странно, но и тази станция беше изцяло на открито и на фона на проливния дъжд не беше много приятно да слизам от колата. Но когато се налага, просто се налага – все пак бе необходимо да си заредя колата и да стигна до София! 

Свързах станцията с колата и разбрах, че батерията не се зарежда, защото е необходимо да стартирам сесия от приложение, което трябва да инсталирам. Ок, това е разбираемо, изпълних необходимите стъпки и зарядната сесия… отново не започна! Наложи се да потърся контактите на компанията, която оперира тази станция, и 30 минути след полунощ се оказа, че „всички оператори са заети“. Започна чакане около 5-6 минути, които в проливния дъжд, на пустия паркинг, посред нощ, ми се сториха като 2 часа…

Снимка: PIXABAY

Все пак отсреща ми вдигнаха. Операторката по телефона беше много любезна, спокойна и отзивчива. Разпита ме какъв точно е автомобилът и след още няколко минути стана ясно, че не мога да заредя точно този модел на тази станция, а е необходимо да отида до друга, която се намира на около 4 километра. Наложи се отново да изляза под проливния дъжд и да откача зарядния кабел… Няма проблем, само че ръкохватката се оказа заключена, а може да се отключи само дистанционно от служител в кол центъра!

Последва още едно обаждане, ново измокряне, откачане на ръкохватката и газ към следващата зарядна станция, на която любезната служителка в кол центъра ме увери, че ще мога да си заредя колата. След няколко минути пристигнах на локацията и видях една електрическа кола, която се зарежда и още една, която чака да бъде заредена. Попитах колко време ще отнеме и чух стряскащия отговор – „около 2 часа“.

На този етап последва още едно обаждане до кол центъра и за щастие попаднах на същата възпитана служителка. Попитах я „Къде мога да заредя тази кола в 01.00 часа през нощта?“

Жената ми каза къде е най-близката подходяща зарядна станция. Докато пътувам, попитах: „Свободна ли е станцията?“ и получих утвърдителен отговор. Следващият въпрос беше – „Мога ли да резервирам станцията?“ и този път отговорът беше отрицателен! При това положение се наложи с „пълна газ“ да стигна до въпросната станция, която беше свободна и всичко изглеждаше наред. Часът беше близо 01:15. Закачих колата към станцията, батерията започна да се зарежда и на дисплея видях прогнозно време за достигане на 80% – малко над час, а за пълен заряд – 1 час и 25 мин.

Така започна моето непредвидено, неочаквано и принудително преспиване във високотехнологична, спортна, електрическа кола, паркирана на магистралата на един от изходите на Пловдив!

В този случай спокойно мога да кажа, че никоя от безспорните ползи на електромобилите не ми помогна, а напротив, едно рутинно пътуване от София до Пловдив и обратно се превърна в запомнящо се изживяване, което не бих си причинил съзнателно.

Снимка: PIXABAY

Ясно е, че автомобилната индустрия масово се електрифицира, но ще мине доста време, докато зарядната инфраструктура ни осигури свободата, на която се радваме с петролните автомобили.