Когато Кисинджър срещна изкуствения интелект

Има ли изкуственият интелект съвест? Може ли да мисли независимо? Как се държи, когато не му се отговаря? Колко ли са днес хората, които мислят за неговите социални, философски, духовни и морални последици?  

Един от тях със сигурност е стогодишният Хенри Кисинджър.

Велик световен стратег, обсебен от съвременната драма, в която вижда сериозна заплаха от потенциалните разрушителни способности на изкуствения интелект, чиито сили и правомощия могат да бъдат много по-сериозни дори от най-силната бомба. Стогодишният архитект на студената война смята, че ChаtGPT  може да промени човешкото съзнание и да застраши самата демокрация.

Източник: Wikipedia/ChatGPT logo

Предупреждението на Кисинджър засяга опасността от това „мислещите машини“ все повече да си взаимодействат с глобалния бизнес, финансите и военните действия. Потвърждение за последното е украинската война, в която за пръв път участват елементи на изкуствения интелект и която според него може да се причисли към войните на бъдещето.

Снимка: ЕПА/БГНЕС/Abir Sultan

Той призовава световните технологични гиганти, лидерите на САЩ и Китай, да започнат спешно диалог за това как да се прилагат етични ограничения и стандарти за ИИ. Още преди години Кисинджър започва организирането на семинари на тази тема, след което заедно с бившия директор на Гугъл Ерик Шмид и Даниел Хутенлохер написват книгата „Ерата на изкуствения интелект и бъдещето на човечеството“. 

Има ли бъдеще човечеството или настъпва „последният“ му край?

Та нали и Франсис Фукуяма говори, че сме стигнали до кулминационната точка в развитието на човечеството, тоест Берлинската стена падна, задухаха “ветровете на промяната“, а либералната демокрация и социалистическата икономика се възцариха като несъвършен, но все пак и най-добър от всички възможни светове.”

Снимка: ЕПА/БГНЕС/Maurizio Brambatti

Двайсетина години по-късно Фукуяма промени частично позициите си и след безпочвения си оптимизъм достигна до безпочвен песимизъм, с една дума трагедията и фарсът размениха местата си при него. И все пак, в последно време сякаш се възцарява истерията на един друг, може би, по-болезнен “край” на човешкото творчество като такова.

Усъвършенстването и напредъкът на така наречения изкуствен интелект, появата на програми като ChatGPT или  MidJourney, които внесоха страх в много области, преди всичко в хуманитарните науки, в изкуството и частично в креативния сектор. Паниката, че сме създали нещо, което ни прави излишни и за самите себе си на моменти обхвана света – поне за няколко дни, до следващото бомбастично заглавие.

Снимка: ЕПА/БГНЕС/Gero Breloer

Както вече казахме, през последните години тази тема не заобиколи и твърде възрастният вече Хенри Кисинджър. Може би поради изправянето си пред един друг, несъмнено не така хуманен край, който очаква всички нас, в предпоследната си книга Кисинджър провъзгласи нашата епоха като време на технокрацията и изкуствения интелект, а бъдещето ни като свят без философия.

Като далеч по-лукав и по-изкусен играч от Фукуяма, той се въздържа от изричното обявяване на края на философията, но прогнозата му несъмнено подсказва, че ако обстоятелствата не се променят своевременно, всичко ще води към този край.

Независимо от това дали вярваме или не на предвижданията на големия американски дипломат и политик от миналия век, няма съмнение, че казано на американски жаргон това е lose-lose ситуация.

За разлика от липсата на реакции на една голяма част от света относно подобна възможност – реакции, които биха могли да варират от незаинтересованост, присмех и може би от тревога, има една област, за която оповестяването за такъв край не би трябвало да бъде проблем и още по-малко новост – тоест, самата философия.

Източник: Wikipedia/Cristopher Sunder/Original Unknown

Дали появата на технологически прогрес, олицетворен в изкуствения интелект, е онова, което окончателно ще забие последния гвоздей в ковчега на философията? Паниката, която се вдига по този повод невероятно напомня за лудизма от началото на 19-и век, когато английските текстилни работници, обзети от страха, че могат да бъдат заменени от машините, настървено се нахвърлят върху тях. Тогава лудитите припознали погрешно враговете си в неодушевените предмети, а не в самата система, при която която развитието на капитала изисквало постоянно увеличаване на производителността.

В този смисъл и изкуственият интелект със сигурност ще доведе до невероятно ускоряване на някои сегменти на определени дейности и ще увеличи тяхната прецизност и известност, но същността на промяната не се състои в това.

Противно на склонността да се гледа на всеки напредък на технологията като на революция и край на човешкия труд, истинската новост, която   технологиите внасят в контекста на философията е в това, че с потенциалното поемане на по-бавните процеси на мислене пречистват сферата на онова, което е човешко (твърде много и само човешко) в обикновените занаяти, до което през последните години е сведена философията.

ИИ технологията не може да бъде край на философията (нито на която и да било друга творческа сфера), но със сигурност ще сложи точка на онова, което в момента представлява голяма част от академичните занимания с философията, тоест, безкрайното разчленяване на тълкуванията на съществуващите вече идеи и знания.

 Благодарение на огромните бази данни, ботовете могат да извършват тази работа по-бързо и по-добре, но не могат да създадат нищо ново, което да не е само комбиниране на старото.

Източник: Wikipedia/Hegel/Portrait by Schlesinger

Ако продължим тенденциозно да настояваме за края на философията, та дори само заради ефекта и стилната фигура, тогава не би трябвало да забравим твърдението на Хегел, че „совата на Минерва полита при здрач“.

Едва когато денят започва да клони към края си.