Светът става все по-горещ.
По всичко личи, че Парижкото споразумение, относно изменението на климата от 2015 г., все още не дава желаните резултати. Дългосрочната задача, очертана от споразумението, е правителствата да осигурят условия, които ще ограничат глобалното затопляне до по-малко от 2 градуса по Целзий до 2050 г. в сравнение с периода на прединдустриализацията.
Целта обаче, да се ограничи затоплянето до края на XXI в. само до 1.5 градуса по Целзий, се губи някъде в маранята на настоящата жега. Усилията за контрол върху глобалното затопляне и поддържане на градусите на безопасно ниво, изглеждат недостатъчни на фона от температурните рекорди през последните години.
Снимка: ЕПА/БГНЕС/Laurent Gillieron
Ускоряването на затоплянето, отчетено през последното десетилетие, засилва спешната необходимост от преоценка, както и от нови планове за превенция.
Всички държави от ЕС ратифицират споменатото по-горе Парижко споразумение и съответно в тях се провежда политика за намаляване на парниковите газове, които учените посочват като основен фактор причиняващ горещините. Звучи оптимистично, но статистиката е смразяваща - над шейсет хиляди европейци през миналата година са починали вследствие на летните жеги.
За сравнение в САЩ смъртните случаи са само стотици, а не десетки хиляди. Дали американците отчитат по-неточно от европейците? А може би по-малкият брой в САЩ се дължи на различен метод в статистическото проучване? Все пак жертвите от урагани отвъд океана са осем пъти по-малко от жертвите вследствие на високите температури. Американската администрация вече работи върху краткосрочни решения, а именно: по-ефективни съвети за предпазване от топлината и предоставяне на климатици на семейства с ниски доходи.
Рафинерия на ExxonMobil в Baytown, САЩ/Снимка: ЕПА/БГНЕС/Tannen Maury
За липса на първото не можем да се оплачем в България - предупреждения и съвети изобилстват в медиите, но що се отнася до второто, въпросът дори не се повдига. По отношение на растителността, която безспорно е много важна, градините и парковете в градските райони, където човек би могъл да се разхлади, можем спокойно да се сравняваме с най-зелените страни. Напредваме и по друга линия - в инсталирането на климатици, макар и много хора да не ги харесват. Доскоро лятото у нас предлагаше само няколко дни с непоносима жега, но времената се менят.
The Times They Are a-Changin, както гласи заглавието на прочутата песен на Боб Дилън.
Лозя в Нормандия/Снимка: ЕПА/БГНЕС/Teressa Suarez
Очакват ни и други неприятности, освен тези свързани със здравето. Жегата ще започне да опустошава не само реколтата, но и инфраструктурата, построена в по-хладни времена. Мостовете ще увиснат, железопътните релси ще се огънат, асфалтът ще омекне и язовирите ще пресъхнат. Неприятен пример бе случилото се през през 2022 г., когато изпепеляващата жега принуди френските атомни централи да работят с намален капацитет, тъй като по-високите температури на реките и ниското ниво на водата се отразиха на способността им за охлаждане.
Прогнозите за най-високи температури са за периода 2023-2027г. предупреди ООН. Службата на ЕС за наблюдение на климата "Коперник" предполага, че подобни горещи вълни ще стават все по-чести и интензивни и ще продължават по-дълго за в бъдеще. В Европа има очаквания текущият европейски температурен рекорд от 48,8 ℃, поставен в Сицилия през 2021 г., да бъде надминат.
Все повече се убеждаваме, че е изключително важно да настояваме правителствата по света и у нас да предприемат бързи действия за незабавното намаляване на емисиите на парникови газове. Без оглед на протестите на групи хора, чиито бизнеси или работни места ще бъдат засегнати.
Часът на земята, 2022/Снимка: ЕПА/БГНЕС/Васил Донев
Нужно е законодателство, което да поощри засаждането на повече дървета и разширяването на зелените площи в градските райони. Трябва да се създадат условия за улеснение и предлагане на подкрепа за общности, фирми или частни лица, които работят за отразяващи улици и покриви. Вероятно ще се наложи модернизиране и на строителните норми.
В интерес на всички е да предотвратим опасността от жегата и заплахата, свързана с последици за здравето, продоволствената сигурност, управлението на водите и околната среда. Най-общо казано - нужна е воля за дългосрочна политика, както и обществена и лична отговорност. Това са факторите, които могат да скъсят разстоянието между това, какво трябва, и това, какво можем.
Национален парк Алберто де Агостини, Чили/Снимка: ЕПА/БГНЕС/Javier Martin
Не трябва да забравяме, че дори и днес да спрем напълно глобалните емисии на парникови газове, климатът ще продължи да се затопля. Океаните вече са погълнали и задържали топлината. Да, можем да забавим скоростта на глобалното затопляне, но ефектът от изменението на климата ще продължи да се усеща и в бъдеще.
Добави коментар