Повече от седмица след историческата победа на Испания над Англия, във финала на Световното първенство за жени, за футбол на Перинейския полуостров почти не се говори.
Вместо това победата е засенчена от една целувка, която предизвиква глобално неодобрение и насочва вниманието към тайната култура на т.нар. мачизъм (от испански: macho, ,,мъжкар“) в много кръгове в Испания, въпреки значителния напредък на равноправието през последните години.
Снимка: ЕПА/БГНЕС/Dean Lewins
Вследствие на бурната обществена реакция Испанската футболна федерация изисква от президента си Луис Рубиалес да подаде оставка, след като целува по устните звездата на националния тим на Испания за жени Дженифър Ермосо. В изявление служителите на футболната федерация призовават за основен ремонт в управлението на организацията – нещо, което желаят и много от испанските играчи след инцидента.
Жени футболисти по целия свят изразяват солидарност с Ермосо, а испанският национален отбор за жени подписва съвместно писмо с потърпевшата, в което се казва, че повече няма да представляват страната си, освен ако настоящото ръководство на футболната федерация не бъде отстранено.
Снимка: ЕПА/БГНЕС/Mariscal
Дженифър Ермосо споделя, че се ,,чувства уязвима и жертва на нападение, импулсивен, неуместен мачо акт“, който се случва без нейното съгласие.
Защо ни е важно?
За испанците този случай се превръща в ярък сигнал за това, че страната, въпреки целия си напредък спрямо правата на жените и равенството през последните години, все още съхранява т.нар. ,,мачизъм“ като начин на живот. Това усещане се засилва и от статистическите данни, които посочват, че само за изминалите няколко месеца са регистрирани приблизително 40 жени, които умират вследствие на домашно насилие.
Мачизмът е дълбоко вкоренен в културата на испанските и латиноамериканските общества. Поведението на представителите на тази тенденция често се характеризира с преувеличена представа за мъжествеността, което понякога включва демонстрации на стереотипни мъжки качества като физическа и сексуална агресивност, както и пренебрежително отношение към жените.
Мъжете-мачо бавно губят позиции по отношение на социалния живот, но много сектори от испанското общество все още се придържат към тази култура.
Снимка: ЕПА/БГНЕС/Sergio Rerez
Въпреки това действията на президента на Испанската футболна федерация не са ненормални, те са симптом за наличието на система, която позволява на влиятелните личности да се консолидират в моменти на криза до такава степен, че да се чувстват в безопасност от последиците на собствените си действия.
Случаят на Дженифър Ермосо предоставя възможност за съсредоточаване на вниманието върху отношението към жените във футбола и върху разочарованието от това, което мнозина определят като системна слепота по върховете на една елитна организация - Испанската футболна федерация.
За Испания този епизод показва как са начертани бойните линии.
Битката се води на най-високо ниво. Премиерът на страната Педро Санчес не се страхува да се обяви за феминист, но същевременно в испанските спортни групи все още циркулират хора, които имат противоположни възгледи.
Снимка: ЕПА/БГНЕС/Juan Carlos Hidalgo
Настоящата бурна обществена реакция създава усещането, че Испания трябва да се възползва от този момент, защото, въпреки неприемливия акт, той предоставя шанс за промяна на ситуацията, както и на остарелите патриархални разбирания.
Моля изчакайте, вашият коментар се публикува
Това е ярък пример на положителна дискриминация. Но докъде се простира разбирането за акт на насилие от една публична целувка в изблик на радост и признание, до домашното насилие над жени