Всяка епоха ражда харизматични водачи с идеи за промяна. Но зад тях стои множеството. Обикновените хора. Те живеят в сянката на историята и предимно се борят за оцеляване. Малкият човек не е просто понятие-щампа. Той е незабележим, но чрез своя труд, ценности и преживявания гради обществото.
Затова и неговата съдба не е без значение…
ЕПА/БГНЕС Narendra Shrestha
Политическите трусове в Япония, Франция, Непал и (аха-аха) в Норвегия ни напомниха, че демокрациите не са изградени върху мраморни основи, а върху подвижните пясъци на общественото доверие.
В рамките на дни лидери подадоха оставки, бяха свалени или изоставиха постовете си под натиска на протести, прераснали в пламъци. Всяка ситуация възникна от специфични местни обстоятелства.
Но събрани накуп, те за пореден път потвърдиха, че малкият човек вече не вярва, че неговите управници могат да го предпазят от икономическа стагнация, растящи цени и корупция.
ЕПА/БГНЕС Narendra Shrestha
За автократите подобни сцени на смут са източник на удовлетворение, доказателство, че демокрацията е слаба и хаотична. Но те пропускат нещо по-дълбоко. Безпорядъкът като такъв на пръв поглед подкопава демокрацията, но всъщност е нейният механизъм за оцеляване.
За разлика от диктатурите, демокрациите изразяват гнева си, като изхвърлят лидери, пренаписват дневния ред и рестартират системата. Хаосът в този смисъл не е знак за разпад, а за обновление – болезнен, шумен процес, чрез който свободните общества отново се научават как да слушат себе си.
В Непал тази крехкост на доверието прерасна в открит бунт на поколението Z.
ЕПА/БГНЕС Narendra Shrestha
Десетилетия наред политиката в Непал е затворена в задушаващ цикъл. Едни и същи големи партии доминират сцената, а лидерите и на трите просто си разменят премиерския пост. Това, което започва като революционен плам през миналия век, застива след издигането на елит, който е по-заинтересован да пази привилегиите си, отколкото да се изправи срещу корупцията, безработицата и икономическата стагнация, задушаващи обикновените хора.
Но поколението Z гледа напред, без да се вкопчва в миналото.
То не споделя носталгията на родителите си към старите идеологически битки. Неговият начин на мислене е оформен от фактическите пречки, с които постоянно се сблъскват – дълги опашки за работа, разпадаща се инфраструктура и неприятното усещане, че държавата обещава възможности, които никога не изпълнява.
ЕПА/БГНЕС Narendra Shrestha
Непосредственият повод за саморасправата в Непал дойде, когато правителството се опита да цензурира социалните мрежи. Това беше нескопосан опит за контрол и в друго време можеше да остане незабелязан. Но за поколение, което диша чрез мемета и "организира" ежедневието си в TikTok, ходът беше атака срещу жизнената му линия.
Така държавните изчисления се оказаха погрешни. И онова, което чиновниците си представяха като затягане на хватката, всъщност разби илюзията за легитимност на властта.
Но протестите не бяха само за свободата на словото. Те носеха натрупания гняв на поколение, което е свидетел как елитът парадира с богатство в страна, където възможностите са оскъдни.
ЕПА/БГНЕС Narendra Shrestha
В дните преди демонстрациите младите непалци започнаха онлайн кампанията "Nepo Kid" – унищожителна сатира, насочена към децата на политическите лидери. Публикации в TikTok и Reddit противопоставяха луксозните коли, чуждестранните дипломи и бляскавия живот… на младите, които търсят работа и не могат да я намерят в собствената си страна.
Но това не беше акт на завист, а морално възмущение. И превърна въстанието в повече от обикновен протест.
Защото поколението Z не приема политическия театър, който някога е отвличал вниманието на родителите им. Техният хумор, ирония и дигитална сръчност превръщат недоволството в движение.
Те осмиват, вместо да молят, и изобличават, вместо да търпят. Насочвайки се към лидерите, но и към техните наследници, те оголиха загниването на непалската политическа система.
ЕПА/БГНЕС Narendra Shrestha
По целия свят младите хора преоформят политическия пейзаж и го правят с нови инструменти. Платформите, които някога бяха удобни мегафони за лозунгите на политиците, се превърнаха в оръжие в ръцете на онези, които вече не им се връзват.
Социалните мрежи станаха усилвател за гласа на малкия човек и засилиха отчетността. А в общества, където корупцията отдавна е всекидневие, самото изобличаване на лицемерието е революционно.
Кампанията "Nepo Kid" в Непал може да изглежда тривиална за по-възрастните наблюдатели, но тя е културният връх на едно масово политическо пробуждане. Тук не става дума за богатството, а за нелегитимността на властта, наследена без заслуги.
ЕПА/БГНЕС Narendra Shrestha
Да, уличните протести сами по себе си не създават работещи институции. Защото гневът може да свали лидери, но не може да напише политики или да поддържа управление. И все пак да се окачестви това, което се случи в Непал, като спонтанен хаос, би означавало да се пропусне същността на демократичното обновление.
Общество, което избухва, е общество, което все още е живо. А поколение, което търси отчетност, е поколение, което отказва да се примири със стагнацията.
ЕПА/БГНЕС Narendra Shrestha
Поколението Z в Непал издаде присъдата си и с това се присъедини към гласа на милиони млади хора по целия свят, които настояват политиката да не бъде семейно наследство, а въпрос на обществено доверие.
Техните методи може да са шумни, техните тактики – нестандартни, но посланието им е недвусмислено.
И отекна по света.
Добави коментар