Кои са тихите „Супергерои“ на нашето време?

Кои са истинските супергерои?

Задавали ли сте си някога този въпрос? Аз – да! Много пъти. И честно казано отдавна се научих да забелязвам не онези измислени супергерои, които виждаме в големите блокбъстъри, в риалити шоута и прочие проявления под светлината на прожекторите, а тези, по-невидимите, но всъщност – по-издръжливите, които вървят по улицата редом с нас.

Защото в крайна сметка времената се менят, а с тях и дефиницията за геройство. И ако някога се е считало едва ли не за проява на мъжество да покоряваш територии, да си пробиваш агресивно път напред, да пленяваш завиден брой жени – тялом, пък и духом, то днес си мисля, че истинското геройство се състои в обратното: да запазваш човешки облик и смирение насред цялата агресия, светско доказване и суета. Да оцеляваш с онези простички, но важни ценности, на които са те учили като дете, и вместо многото партньори, да можеш истински да задържиш един. Защото в крайна сметка любовта е изпит, през който трябва да минаваш всеки Божи ден на тази земя... Именно такива – тихи и търпеливи, са според мен днешните супергерои.

И точно за такива ненатрапчиви смелчаци, с които се разминаваме всеки ден, е новият филм „Супергерои“ на Паоло Дженовезе. Той е не само негов режисьор, но и основен сценарист в екипа. А филмът е просто задължителен. И няма как да ви остави равнодушни.

Супергероите в него са Анна и Марко, карикатуристка и преподавател по физика, които всъщност демонстрират всекидневни суперсили както в популярния комикс, който Анна рисува, така и в живия живот. Явно любовните двойки трябва наистина да притежават суперсили, за да съхранят чувствата си „до края на дните“.

Много човешки и безкрайно топъл филм за оцеляването в една връзка, за малките и за по-големите подвизи в името на другия, за обичта, която се оказва по-силна от смъртта дори!

„Аз няма да умра. Ще стана герой от комикс“, казва Анна, изиграна блестящо от Жасмин Тинка, а Марко (в ролята е Алесандро Борги) наистина ще трябва да се примири с това.
Да, на моменти пътуването напред-назад във времето, на което Дженовезе е заложил, наистина натежава – особено сцените с ретроспекция в ретроспекцията, но от това очарованието на филма не помръква.

„Супергерои“ е един красив, европейски филм.
Направо – една суперлюбовна история!