„Лавандуловото момче“ – ароматна проба балкански магически реализъм

Със своята дебютна книга Бюрхан Керим вдига високо собствената си летва

Това е един наистина неочакван роман. Първо, защото балканският магически реализъм е територия, в която някак не очакваш да се впусне толкова смело един дебютант в литературата, какъвто е Бюрхан Керим. Второ, защото „Лавандуловото момче“ е наистина зряло написана книга и тук не говорим само за чисто професионалните й характеристики, които също са  впечатляващи, но за мъдростта, която носи в себе си. А тази житейска мъдрост е някак несъответстваща на годините на писателя – макар че съществуват и „стари души“. И трето, защото нежността, с която е описано ежедневието и изобщо житието на героите е по-скоро характерна за опитен женски почерк, а не за този на един литературен „хлапак“.

И именно тази неочакваност, подплатена със сериозните художествени качества на романа, превръща според мен „Лавандуловото момче“ в сензация. В текст, за който тепърва ще се говори, а със сигурност следващият път, когато минавате с колата покрай подредените като за пощенска картичка лавандулови насаждения в цялата им лилава неземна хубост, ще ги гледате с променен поглед... Може дори и да не отбиете от пътя за задължителните Инстаграм кадри.

Какво всъщност стои зад красотата, толкова измамна и крехка? Как едно на пръв поглед нежно растение променя човешки съдби, че даже фамилни пътеки? И как родовото повествование се превръща в роман за израстването и възмъжаването?

А на какво мирише любовта, според вас? Да, познахте: в случая отдалеч ухае на лавандула!

Това е един истински роман за пробуждане на сетивата, от който скучноватите напоследък рафтове с българска литература определено имаха нужда. Затова толкова се радвам и на перото на Бюрхан Керим, който всъщност завършва актьорство и режисура в НАТФИЗ, и на редакторското око на Кремена Димитрова (наш любим гост в КултурКаст), която един хубав ден запретва ръкави сериозно над ръкописа, и на куража на издателство Musagena да се захване със съвсем непознато за четящата у нас общност име.

„Лавандулото момче“ се чете и като модерна приказка, и като откровение, и като нежно отдаване на почит към почти невидимите нишки, свързващи здраво рода, и дори като притча понякога. А аз обичам книги, уютни като дом. Романи, създаващи свой собствен свят, от който после хич не ти се излиза.

С „Лавандуловото момче“ Бюрхан Керим вдига летвата си високо, а най-трудно се прескача добър дебютен роман. Пожелавам му от сърце и смелост, и вдъхновение. Талантът е очевиден.

Още за книгата може да чуете и в новия епизод на КултурКаст с гост Валери Йорданов тази неделя.