Идеалисти | Правото на петлите да пеят

Франция приема закон, който трябва да защитава правото на петлите да пеят, когато поискат. Новият ,,Закон за звуците и миризмите в провинцията“ има за цел да предпази местните фермери от оплакванията на новопристигналите жители в района.

Мярката на френските законодатели се налага вследствие на жалбите, които градските „хищници“, които се местят извън Париж, подават. Най-често оплакванията са свързани с шумът от пеенето на петлите, кучешкия лай, селскостопанските машини или, миризмата на оборски тор.

Властите аргументират решението си с необходимостта от ограничаване на конфликтите между съседите и избягването на ,,злоупотреби“ със съдебни дела от ,,неоселски жители“ срещу местни фермери.

Снимка: ЕПА/БГНЕС/Ludovic Marin

,,Този закон ще сложи край на злоупотребяващите съдебни дела срещу фермери, които не вършат нищо друго освен работата си: хранят ни. Това е предложение на здрав разум, здравият разум на провинцията“, заявява френският министър на правосъдието Ерик Дюпон-Морети в социалната платформа Х.

Франция и други алпийски нации имат дълга история на конфликти между бившите градски жители и техните новопристигнали съседи.

През 2021 г. Франция дори въвежда законодателство за защита на ,,сетивното наследство на френската провинция“. Но настоящият, т.нар. ,,Закон на петела Морис“, се оказва по-труден за прилагане, тъй като съдбата на жалбите за ,,ненормални смущения в квартала“, първоначално е поверена на личната преценка на местните съдии.

Защо ни е важно?

На пръв поглед екстравагантен, нововъведеният френски закон подчертава едно отдавна съществуващо разделение в европейските страни между градската среда и селскостопанските райони - две различни, но съвместно съществуващи системи.

Развиващите се страни често са подложени на бърз процес на урбанизация. Това предизвиква конкуренция за ресурси. Тя пък поражда конфликти. Дори на най-ниските нива на общуване между двете системи.

Урбанизацията е всеобхватен, естествен и безличен процес.

Снимка: ЕПА/БГНЕС/Bob Edme

В западните развити страни тя е постигната постепенно, за дълъг период от време. Затова и конфликтите между двата типа граждани се развиват поетапно. Най-често те се разделят в три основни категории: собственост, развитие и ресурси.

Въвеждането на закона за звуците и миризмите в провинцията е израз на пресичането между трите категории, което достига нивото на ежедневните човешки взаимоотношения. В случая това е просто недоволство от характерните за една среда особености.

Но по всичко личи, че дори и на местата, където градската и селската среда се преливат хармонично, процесът на урбанизация ще продължава да задълбочава не само културните и техническите, но междуличностните разделения.