Две седмици преди началото на Олимпиадата и почти седмица след провеждане на грандиозните избори, които доведоха до безизходица в парламента, в Париж цари галиматия. Защото никой не може да разбере дали гласуването е довело до краен победител.
Във всеки случай - Франция е в застой.
Левицата смята, че е спечелила. Десните твърдят, че Франция е гласувала и за тяхното включване в 146-те места. Същевременно, отслабеният център призовава за преодоляване на разделението. Но засега никой не се интересува от него.
Снимка: ЕПА/БГНЕС/YOAN VALAT
Въпреки това, по конституция, на 18 юли новото Народно събрание трябва да се събере за първи път. Тогава народните представители ще бъдат принудени да излъчат председател на Парламентарната асамблея. В среда на дълбоко недоверие и огромно национално безпокойство.
Засега временният министър-председател Габриел Атал не желае да провежда необходимите за този процес консултации със своя бивш наставник, президента Еманюел Макрон.
Снимка: ЕПА/БГНЕС/LUDOVIC MARIN
В основата на противоречията помежду е свикването на внезапни избори.
На този фон, Софи Бине, генералният секретар на Генералната конфедерация на труда, призовава профсъюзите за масови демонстрации пред Народното събрание. Искането ѝ е да бъде оказан натиск за назначаване на ляво правителство.
Снимка: ЕПА/БГНЕС/ANDRE PAIN
„Макрон иска да ни открадне победата“, коментира тя пред вестник ,,Libération“.
Защо ни е важно?
През последните години Франция се оказва въвлечена в значителна политическа безизходица, която възпрепятства законодателния ѝ напредък и подкопава общественото доверие в държавните институции.
Сливането на социални вълнения, икономически предизвикателства и политическа фрагментация постепенно създадоха огромни препятствия пред ефективното управление на една от най-значимите държави в ЕС.
Снимка: ЕПА/БГНЕС/
Но в основата на настоящата политическата парализа във Франция е раздробяването на нейния политически пейзаж. То води до Народно събрание, в което нито една партия не притежава решаващо мнозинство. Което усложнява законодателния процес.
Визията на Макрон за по-силна и интегрирана Европа се оказа пред неразрешим проблем, произтичащ както от международната динамика, така и от политическите особености на собствената му страна.
Снимка: ЕПА/БГНЕС/LUDOVIC MARIN
Полупрезидентската система на Петата френска република, предназначена да балансира властта между изпълнителна и законодателна, продължава да се бори с адаптацията към сегашния политически пейзаж.
Макрон се сблъсква с опозиция както от ляво, така и от дясно, което прави прокарването на цялостни държавни реформи абсолютно нереалистично.
Защото френската конституцията предоставя значителни правомощия на своя президент, но те не могат да бъдат материализирани без съответната парламентарна подкрепа.
Снимка: ЕПА/БГНЕС/LUDOVIC MARIN
Добави коментар