В една от най-шокиращите глави от книгата на Алеко Константинов, Бай Ганьо е пристигнал в Прага и се е самопоканил в жилището на Константин Иречек. Не го познава лично, но чехът действително е популярна фигура по това време у нас. Освен това говофри български.
Въпреки нахалството си, Ганьо е поканен за обяд. Тук казва и една от най-популярните си реплики: "И едните и другите са маскари".
С безцеремонното си поведение натрапникът не отчита факта, че сам Иречек е политик. Но защо Алеко избира точно чеха, за да покаже разпространения по това време, нашенски типаж на простака? Наглостта на Ганьо търси опора в репликата: "И ваша милост, казва се, ако не от мойта - от българска софра все сте яли".
Изборът на автора е обусловен от вероятността по това време Константин Иречек да е бил пример и за европейска изисканост.
Едва 18-годишен, роденият във Виена, Константин Йозеф Иречек, издава първата си научна работа "Книгописъ на новобългарската книжнина (1806 – 1870)". А дисертацията му в Карловия университет в Прага е първата цялостна научна "История на българите".
Тогава той е 22-годишен. Тази крехка възраст на Иречек е повод да се появят публикации, които могат да се определят като "лъжица катран в кацата с мед". Изказаните съмнения са относно авторството, разбира се. Посочва се фактът, че дядо му по майчина линия е прочутият с интересите си учен-славист Павел Шафарик.
"Преписвачеството" настрана, силният старт в историческата наука закономерно отвежда Иречек в държавата, която e обект на неговия интерес още през младежките му години. Като България остава важна за него до края на живота му. През 1879-ма той се озовава в София, където бързо се присъединява към обществото и тесния кръг около княз Александър I.
Ето как описва двореца, днес художествена галерия в центъра на столицата:
"Княжеският палат също не бе съвсем нова сграда. Той е конакът на турските паши, съграден през 1873 година, малко преди войната, с ангария от населението на целия окръг. Първоначално сградата се състоеше от партер и един кат с 23 прозорци, с балкон над вратата. След пристигането на Княза, тя се намираше в печално състояние; в горния кат можеше да се живее само в две стаи; наслаганите по другите помещения тенджерета показваха, че през тавана капе на партера в секретарската стая, която беше канцелария и стая за чакане; жаби весело подскачаха по пода.".
Жаби пълнеха блатата из улиците и издаваха оглушителен крясък в целия град, под прозорци, дюкяни, градини и пр. Около минаретата се въряха хиляди гарги, по улиците се скитаха стотици кучета, главно около касапниците и къщите.
Младият, но учен чех бързо е назначен за главен секретар в Министерство на народното просвещение. Погледът му към нашенските политическите борби изглежда е ироничен, защото се прочува с наблюдението, че българското население е разделено на три групи - "бивши министри, настоящи министри и бъдещи министри".
Твърди че - "Българин с българин не може да се разбере. Те все гръмогласят". Не гледа с добро око и на демократичната ни конституция. позициите му го отвеждат до министерското кресло, по времето на Режима на пълномощията. Депутат е в две Велики и две Обикновени народни събрания. В едни по-късни, смъртоносни за такива като него, години би получил определението "монархо-фашист". За щастие не ги е доживял.
Големи са заслугите на Константин Иречек за организиране на учебното дело, както и приноса му за всеобщо задължително безплатно начално образование, за все повече средни и специализирани училища, за подготовката на учители, за създаването на учебни програми...
Участва в организацията и на висшето образование.
По времето, когато е бил директор на Националната библиотека поставя основите на модерната функционалност на библиотечните фондове и каталози, както и обогатяването им с нови заглавия. Принос има и към законовата основа на административното делене. Участва активно в изграждането на културни институти, както и в опазването на старините.
Председател е на Учебния съвет при Министерството на просвещението. През 1884-та е сред инициаторите за възобновяване дейността на създаденото в Браила Българско книжовно дружество. През 1911-та то е преименувано на Българска академия на науките.
Князът награждава Иречек с първия златен медал "За наука и изкуство", а преди отпътуването си от София получава и ордена "Св. Александър". Чехът продължава кариерата си в Прага, като професор по всеобща история в Карловия университет. А от 1893-та вече е професор по история на славянските народи във Виенския университет.
Подобно на своя дядо посвещава живота си на изучаването историята на славянските народи, основно на българския. Като непрекъснато обогатява своята "История на българите". Първоначално публикувана на чешки и немски, през годините претърпява няколко издания на български.
След смъртта му във Виена, през 1918-та, в отделен том са отпечатани и неговите многобройни бележки и допълнения.
В заключение тъжно можем да отбележим, че за разлика от повсеместното присъствие на алековия Бай Ганьо, та дори и на политическа сцена, такива личности като Константин Иречек са далеч по-трудно откриваеми. Въпреки това, признателна България помни делото на учения. Неговото име носят редица училища, читалища, улици и третият по височина връх в Рила.
Добави коментар