Разгромен от римляните, беглец, предаден от сина си, царят на Понт, 68-годишният Митридат VI Евпатор видял своя единствен изход в самоубийството. Алтернативата била да попадне в ръцете на враговете си, да бъде откаран в Рим, да премине с триумфално шествие пред тълпите и накрая да бъде унизително екзекутиран.
Самоубийството е драматичен акт и избор, до който неведнъж се е прибягвало във вековете преди Христа, но конкретният случай е съпътстван отуникална подробност. Заповядано било на наложниците, жените и дъщерите на царя да изпият чаши с отрова, за да го придружат в отвъдното. Те го направили, той също. Те умират бързо, но той - не!
Защото дълги години царят пиел малки количества от всички познати отрови, с цел да се предпази от враговете си.
Резултатът бил един вид изобретяване на "универсален антидот" срещу отравяне. По такъв начин Митридат се оказал имунизиран и се наложило да моли приятеля си и личен бодигард, Бетуит, да го довърши с меча си. Смъртта му бележи окончателна победа на Римската република над Понтийското царство.
Вестоносците украсили главите си с лаврови венци. А тялото на царя било погребано от враговете му с почести в старата столица на Понт, Амасия. Там, където лежали и неговите предшественици.
Елинистичното Понтийско царство властвало повече от два века - от 281 г. пр. н. е. до завладяването му от Римската република през 63 г. пр. н. е. Териториално Понт разширява границите си от Кападокия към Мала Азия и Черноморския регион. Царството било основано от Митридат I. Но най-голямо териториално разширение царството постигнало по времето на Митридат VI Евпатор.
Стремежите му били насочени към унищожаване на римското господство в Азия и елинистичния свят. Той царувал почти шест десетилетия. И всъщност се явява предшественик на продължаващото и до днес противопоставяне между Изтока и Запада. По онова врме Рим е гледал на Митридат като на най-страшния си и опасен противник.
В лилаво е царството на Митридат VI Евпатор Източник: WIKIPEDIA/By Javierfv
В държавата се смесвали три култури: гръцка, персийска и анадолска. Надделяла гръцката и езикът станал официален. Митридат преместил столицата от анадолската Амасия в родния си, тогава гръцки град, Синоп. Царят изтъквал своя смесен елинистичен и персийски произход и твърдял, че е потомък на Александър Македонски и на цар Дарий I.
Доста практично, защото при нужда едното надделявало над другото. При вълнения в Анадола, царското семейство изтъквало персийското потекло. Докато на гръцка земя, местните го посрещали като потомък на Александър Велики и освободител от римско владичество.
Съперничеството с Рим намира своето отражение в т.нар. Митридатови войни. Първата била заради планираното от Митридат етническо прочистване в Мала Азия. Свършила за един ден. Съществуват различни данни, според които са избити между 80 000 и 150 000 римски мъже, жени и деца. Клането остава известно като "Азиатската вечерня".
Възмущението в Рим било огромно. Прочутият консул, диктатор и реформатор на републиката, Луций Корнелий Сула, лично повежда легионите. Смазващата им мощ принуждава понтиеца да се изтегли от Гърция. Това се случва между 88 и 84 пр.н.е. Но бил сключен е мирен договор, което дало възможност на Митридат да събере сили и само след година отново да събере да нападне римляните.
Втората война продължила две години и била успешна за Понт. Установява мир, който продължил цяло десетилетие.
Източник: WIKIPEDIA/By Sting
Третата война обаче се оказва фатална за Понтийското царство. Заради самоувереността на Митридат и събраната от него многобройна армия, войната трае десет години. Начело на легионите бил Луций Лициний Лукул, който разбил силите на понтийците в битката при Кабира. Митридат се спасил в Армения. Там отново събрал войска сили и разбил четири легиона, командвани от Валерий Триарий.
Загинали 7000 римски войни.
Валерий, заедно с малкото оцелели, успял да се добере до централните сили на Лукул, който по това време се намирал в днешните територии на Ирак и Кувейт, воювайки с арменците. Разгромът бил толкова сериозен, че на Триарий се наложило да се крие, за да не го линчуват обикновените войници. На следващата година изпратените от Сената легиони, начело с Помпей Велики, помитат понтийската войска в битката при Ликус.
Митридат бяга с малко войска към Крим. Там управлявал синът му Махар, назначен от баща си за владетел на Боспорското царство. Бащата прави опити да набере войска. Но синът нямал желание да помогне. И Митридат го убил.
Тогава Фарнак друг "достоен" царски наследник организирал бунт. Обграден и изоставен, Митридат моли за пощада от стените на кримската крепост Пантикапей. Обаче Фарнак е по-безсърдечен дори от баща си. Например - в началото на своето управление убил брат си, майка си и сина си Махар.
Та, Махар не отстъпил пред молбите на царя и така се стигнало до избора за самоубийство.
Заедно с държавата си отишла и една от най-прочутите личности в историята. Цар, за когото се твърди, че е владеел всичките 22 езика на управляваните от него народи. Животът и особено обстоятелствата, свързани със смъртта на Митридат VI Евпатор, служат като вдъхновение за много художествени произведения, литературни творби и класическа музика. Сред тях пиеса от Расин и опера от Моцарт.
Добави коментар