Не е много красива, но това е единственото нещо, което ѝ липсва, тъй като тя е очарователна, добра, много остроумна, интелигентна и много симпатична. Така описва бъдещата съпруга на българския княз Фердинанд І, майка му, Орлеанската принцеса Клементина.
Родената в Рим през 1870 година Мария Луиза Пиа Тереза Анна Фердинанда Франческа Антоанета Маргарита Джузепина Каролина Бианка Лусия Аполония де Бурбон-Парма е най-голямата дъщеря на Робърт I, херцог на Парма и първата му съпруга, принцеса Мария Пия.
Двойката има още единайсет деца, а когато съпругата на херцога умира при раждането на поредното им дете, той се жени повторно и семейството се обогатява с още дванайесет наследника.
Робърт I Източник: WIKIMEDIA COMMONS
В наши дни изглежда невероятно европейско семейство да си позволи такъв брой деца, но аристократът е притежавал огромно богатство, което включвало много земи, със замъци на тях. Имал е и частен влак. Последният е возел не само многобройните членове на семейството, но и дузина автомобили.
Първородната Мария-Луиза, която губи майка си едва на дванайсет, е отгледана от английски гувернантки в Биариц, Швейцария. Детето научава пет езика, свири на китара и пиано, с умения над средното ниво. Рецитира наизуст великите италиански поети Данте и Леопарди. За съжаление, е наследила бащиния си недостатък - пълно отсъствие на брадичка.
Източник: УИКИПЕДИЯ
При първата си среща с нея личният секретар на княз Фердинанд І, граф Робер дьо Бурбулон, обаче е впечатлен от красивите ѝ бледосини очи, много прозрачни и засенчени от от черни мигли – Поглед, който ви приема благосклонно, насърчава ви, привлича ви.
През 1892-ра в България вече се мисли за бъдещ наследник на трона и първата стъпка в тази посока е да се избере подходяща съпруга за княза. Мария-Луиза е на двайсет и две, пряка потомка е на френския крал Шарл Х и е свободна. Девойката притежава огромно богатство, при все многобройните си сестри и братя. Освен това е високо образована.
След преговори, водени от емисари, Пармският дук се съгласява да даде ръката на дъщеря си, но с изричното условие, децата от брака да бъдат кръстени в католическата вяра. Предложеният пръстен е приет. Бил е рубин върху златна нишка и е описан иронично от Фердинанд като - първи контакт с Ориента.
Източник: УИКИПЕДИЯ
Въпреки противоречието с нашата конституция, която повелява бъдещият монарх да е православен, годежът е сключен в разкошния замък Шварцау, Австрия. Днес той е затвор за жени, но тогава е бил резиденция на семейството на годеницата.
Преди сватбата, младите никога не са се срещали.
Още през април 1893 г. бракът е факт и е определен от граф Робер дьо Бурбулон, като "ритник на европейските кабинети", които нямали интерес от силна България на Балканите. В писмо до майка си графът обобщава, че въпросните кабинети - "Ще видят как, независимо от тях, новата българска династия укрепва и се налага".
Източник: УИКИПЕДИЯ/ Glasshouse, elements by Heralder, Sodacan and Katepanomegas
И наистина, приносът на Мария-Луиза е високо оценен от българите. Тя ражда две момчета и две момичета. Борис и Кирил, Евдокия и Надежда. Бъдещето на короната е осигурено. Остава единствено съществуващото препятствие - изричното изискване в конституцията на България, наследникът на княза да бъде православен.
Първоначално първородният Борис, роден девет месеца и десет дни след сватбата, е покръстен в католическата вяра от папа Лъв XIII. Само след две години обаче, въпреки категоричното несъгласие на папата и нежеланието на майката, Фердинад І се налага и Борис е приет в лоното на православието. Кръстникът не е кой да е, а самият император на Русия, Николай II.
Източник: УИКИПЕДИЯ
Следва бурна сцена, отново описана описана от граф Бурбулон в писмо до майка му. Пред изумения на придворната Анна Станчова, князът и княгинята яростно се разправят. Ужасяваща сцена, по времето на която, двамата плакаха, обиждаха се, почти се биха, после се целуваха, после пак се караха...
Князът се оттегля едва към три сутринта. Княгинята беше рошава, разгърдена, плачеше, секнеше се, удряше си главата в стената, замеряше с обувката си портета на княза, после се чувстваше отпаднала, изнемощяла... Всичко приключва артистично, когато тя откача от стената китара и съчинява следния текст:
Княз Фердинанд прекръсти си детето
на цар Николай той даде си момчето.
Тримата са съсипани от нерви, от умора и тъга. Умират за сън, но се превиват от смях. "Беше неудържимо" - пише Бурбулон.
Източник: УИКИПЕДИЯ
Годината е 1896 и само още три делят младата княгиня от преждевременната ѝ смърт, след раждането на четвъртото ѝ дете - княгиня Надежда. Князът е ядосан. Отново му се ражда дъщеря и макар че вече е баща на две момчета, не крие недоволството си. Стига му, че има вече има една - княгиня Евдокия. Предвид нрава си, не е изненадващо, че невъздържано споделя яда си с всички наоколо.
Решил е, че поредно момиче, ще има лошо въздействие в страната. Но се лъже, защото българите макар и практични, са и сантиментални. Една малка княгиня можела да донесе само радост в младата ни тогава държава.
Майката, Мария-Луиза умира от изтощение и обикновена настинка, само ден след раждането на дъщеря си. Всички са безкрайно изненадани и шокирани от смъртта на едва двадесет и девет годишната княгиня.
Оплакана е от българите искрено, а граф Бурбулон пише, че княз Фердинанд І близо месец не става от леглото си.
Източник: УИКИПЕДИЯ
Изработен е прекрасен каменен саркофаг, който съхранява тялото на Мария-Луиза. Той е поставен в римокатолическата катедрала "Свети Лудвиг" в Пловдив. Известно е, че по-късно, вече като цар на българите, монархът е споделил, че желае да бъде погребан до нея.
За съжаление, днес ковчегът с тленните останки на личността, обявила нашата Независимост, е в семейната гробница в Кобург, Германия. Положен е "временно" до саркофазите на родителите си...
Добави коментар