Ким Чен Ир и Владимир Путин, юли 2000
Месец след като консервативният президент Юн Сук Йол обяви военно положение, политическата криза в Южна Корея не спира. Мащабната мобилизация на населението, в защита на демократичните ценности, доведе до отстраняване на лидера от длъжност.
Тази дълбока криза илюстрира ексцесиите на една поляризирана политическа култура, където прекалено мощен президент създава дисбаланс във властта. Но нещо друго е по-забелижетелно от огромните тълпи по улиците на Сеул.
И това е мълчанието на Северна Корея по въпроса.
Източник: WIKIPEDIA/By Kremlin.ru
Когато, през 2016-та, президентът Пак Гън Хе беше замесена в политически скандал и претърпя импийчмънт, Пхенян се възползва от случая на мига. И представи Южна Корея като политически нестабилна и корумпирана.
Сега, въпреки че отношенията между двете страни не са мръднали на йота, Югът изглежда не е приоритет за Севера. Като причината е задълбочаването на връзката с Русия.
В момента, партньорството Москва-Пхенян е навлязло в непозната за историята територия.
Източник: WIKIPEDIA/By Kremlin.ru
Всичко с започна решението на Ким Чен Ун да подсили армията на Владимир Путин. Така, в руския регион Курск, беше изпратен да се сражава контингент от 11 000 войници.
Досега режимът не е разполагал толкова големи сили в чужбина. Да не говорим за войски, специално инструктирани за участие в директен сухопътен бой.
Източник: WIKIPEDIA/By Nicor
Това, което първоначално приличаше на показен акт в стил „Дружба навеки!“, си се оказа дългосрочен стратегически ангажимент. При това сериозно съгласуван между двата режима. Въпреки че точните мотиви зад решението на Ким да разположи войски в Русия остават неясни. Особено като се имат предвид високите (вътрешни) рискове за стабилността на режима, заради извеждането на севернокорейски войници във външния свят.
Но така или инак, все повече анализатори считат, че инициативата идва от Пхенян, а не от Москва. В противовес на по-ранните предположения, че Русия е оказала натиск върху Северна Корея, за да се справи с недостиг от 500 000 войници.
Източник: WIKIPEDIA/By Kremlin.ru
Но ако решението наистина е дело на Ким, мотивите вероятно са стратегически, а не икономически. Все пак режимът продължава да изразява готовност да изпраща допълнителни войски. Въпреки нарастващите страхове от вътрешни вълнения.
Нека посмятаме.
Според наличната информация, севернокорейските сили вече са загубили между 1000 и 3800 души. Тава са между 9 и 35% от контингента. А е доказно, че нива до 15% влошават сплотеността, морала и капацитета за нападение; докато загуби над 30% правят войниците неефективни в битки. Което налага или пълно изтегляне, или значително подсилване.
Но оттеглянето в конкретния случай ще бъде международна излагация. Освен това би лишило силите на Ким Чен Ун от шанса да придобият безценен военен опит.
Източник: WIKIPEDIA/By Shaleah Craighead
От друга страна, допълнително изпращане на войски ще бъде сериозна подкрепа за Москва в тежка ситуация. И ще осигури реципрочна реакция при евентуална криза на Корейския полуостров. Ако до момента Русия беше основният печаливш в обмена със Северна Корея, сега тенденцията изглежда се променя. И разузнавателните доклади ясно показват, че Москва не само е прехвърлила на Пхенян модерни системи за противовъздушна отбрана, но е подписала и споразумение за доставка на изтребители.
Разбира се, тези ресурсни подобрения са недостатъчни, сравнено с комбинираните сили на САЩ и Южна Корея. Поне засега. Защото една по-дълга дружба между режимите на Ким и Путин може да доведе до сериозна промяна във военния баланс на Корейския полуостров.
Източник: WIKIPEDIA/By Kremlin.ru
Добави коментар