Домашното насилие като традиционна ценност?

Домашното насилие е широко разпространено и за съжаление, съпътства човешкото поведение от древността до днешни дни. Най-често се проявява срещу жени и оправдания като "борба с джендър идеологията" не могат да изтрият срама от отказа на България да ратифицира Истанбулската конвенция преди пет години и заявената в края на февруари 2023 година категорична позиция на страната ни срещу документа.

Острието на съпротивата срещу конвенцията и тогава, и днес е БСП, начело с войнстващата Корнелия Нинова. Нека припомним само заглавието на документа: „Конвенция на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие“. Поведението на столетницата не спира да изненадва. Градацията на приоритетите в БСП достигна нова висота. На последния конгрес на партията през февруари тази година бе прието решение да се инициира национален референдум: "за" или "против" джендър идеологията в училищата. Защитата на християнските ценности и семейството (тук е добре да отбележим, че мормоните, известни преди век с многоженството си, също са християни) бе изтъкната на конгреса като основен аргумент за предложения референдум. Темата, свързана с християнството очевидно не само вълнува и тревожи, но е и сред най-важните за нашите социалисти. И това се случва тук, в България – държавата с най-голям процент мюсюлманско население в ЕС. Оставаше и да уточнят, че става дума за православните ценности и току-виж получили поздравления директно от Кремъл и лично от Путин. Разбира се, християнските ценности не са по-различни от традиционните, задължително уповаващи се на подчинение от страна на жената спрямо мъжа. Зависимостта на жената, също отколешна християнска ценност, се подминава в забързаното съвремие поради факта, че много жени са по-успешни от партньорите си. Случва се дори да стоят по-високо в бизнес йерархията от мъжете.

Снимка: PIXABAY/isabellaquintana

В нашата държава данните за домашно насилие се регистрират в полицията и съдилищата. Резултатите се обработват от НСИ и са меко казано шокиращи, без да се броят случаите, които поради една или друга причина биват укривани. Истината е, че всяка трета жена на възраст между 18 и 29 години (36,3%) у нас е била насилена от настоящ или бивш свой партньор. На повърхността на тревожната статистика са най-видими убийствата, които за миналата година в България са над двадесет. Сценариите с драматична раздяла са различни, но най-често се наблюдават следните фази:

Първо, започва да се появява напрежение във връзката. Конфликтите зачестяват, а мъжът демонстрира враждебност и агресивност.

Второ, когато сблъсъкът ескалира, жената започва да изпитва страх, объркване и дори вина.

Трето, следва затишие, подобно на "меден месец", по времето на което агресорът съжалява и се извинява. Манипулира жената, за да не прекъсва връзката. Целта е емоционалното обвързване на партньора.

След известно време отново се натрупва напрежение. Периодично и последователно етапите се повтарят. Започват да стават все по-чести, за сметка на времето между тях, което се скъсява. Третата фаза изчезва към края на връзката. Подобни взаимоотношения оставят трайни психологически и физически следи предимно при жените. Не са малко случаите, в които се стига и до убийство.

Борбата срещу навлизането на джендър идеологията в училищата на пръв поглед няма общо с насилието над жени, но тъй като е част от нестихващата ярост на БСП срещу ратификацията на една конвенция с по-горе споменато заглавие, то няма как да не подозираме нашите социалисти най-малкото в отклоняване на вниманието от далеч по-сериозните проблеми в държавата.

Снимка: БГНЕС/Люба Филипова

Че това е брутален популизъм, няма съмнение! Преди години във връзка с предстоящата или по-точно неосъществената ратификация на Истанбулската конвенция сезираните конституционни съдии от 75 народни представители от 44-ото НС решиха, че текстът противоречи на Конституцията и размива границата между половете. Това, че понякога природата или поведението на хората ги "размиват" нито притесни, нито възпря съдиите. Очевидно за тях по-важното бе мъжете да са мъже, а жените – жени. Без значение дали първите оказват физически или психологически тормоз над вторите. Интересен момент бе, че сред четиримата, подписали решението на Конституционния съд с особено мнение, нямаше нито една жена.

Иначе е добре да се знае, че подобни конвенции принуждават политиците, правителствата и съдиите да се съобразяват с тях. И особено важно е, че конвенциите задължават ратифициралите ги страни да приемат закони, които биха предотвратили и ограничили насилието над жени. Ето на кое се противопоставя и с какво ни занимава днес БСП в поредната предизборна надпревара, начело с Корнелия Нинова и Влади Въргала.