Ако някой още се пита защо левицата губи влияние в България, просто трябва да погледне последните няколко седмици в БСП. Вместо да се занимават с реални проблеми като икономическата криза, цените на храните или енергийната зависимост, социалистите отново се потопиха в най-любимото си занимание – вътрешни интриги и борби за власт.
Поредният епизод на този партиен хаос беше решението да отменят прекия избор на председател.
Защо?
Снимка: БГНЕС/НАДЕЖДА ПЕЕВА
Защото в БСП демокрацията е само на думи. Истинската цел винаги е била да се запази властта в ръцете на "правилните" хора – апаратчиците, които държат контрола и не допускат реална промяна. Иван Таков, един от смислените кандидати, се отказа от надпреварата, наричайки процеса "цирк". Когато дори вътрешните играчи признават, че всичко е опорочено, защо някой извън партията би ѝ се доверил?
Но това не е просто крахът на БСП – това е крахът на цялото ляво в България. Десетилетия наред социалистите продаваха илюзии за социална справедливост, докато в действителност търгуваха с влияние и защитаваха собствените си интереси. Е, избирателите разбраха играта и затова днес левицата се разпада пред очите ни.
Снимка: БГНЕС/НАДЕЖДА ПЕЕВА
Ако някой в България наистина иска да възстанови лявата идея, трябва да направи три неща.
Първо, да върне реалната демокрация. Няма повече задкулисни договорки и партийни конгреси, където се решава кой ще бъде новият "лидер". Ако една партия иска да претендира, че представлява хората, трябва да им даде реален глас.
Второ, да спре да живее в миналото. Социализмът от 20-ти век не работи, никъде по света. Вместо това, новото ляво трябва да говори за икономическа стабилност, силна средна класа и иновации.
И трето, да изхвърли старите лица. Докато партиите се управляват от едни и същи хора, които сменят само шапките, никой няма да ги вземе насериозно.
Снимка: БГНЕС/НАДЕЖДА ПЕЕВА
Младите, които наистина искат промяна, трябва да получат шанс.
И тук идва въпросът: ще успее ли "Движение Трети март" да запълни празнината, която БСП оставя след себе си? Румен Радев вече години наред се позиционира като алтернатива на "системните партии". В началото изглеждаше като аутсайдер, който говори с директен език, но дали наистина е толкова различен? Слуховете, че след президентския му мандат движението ще се трансформира в партия, вече са твърде много, за да бъдат игнорирани.
На теория, това има потенциал. Българите очевидно търсят нещо ново – доказателството е сривът на традиционните партии и възходът на протестните движения. Но за да бъде успешна, новата формация на Радев трябва да отговори на три критични въпроса.
Снимка: БГНЕС/НАДЕЖДА ПЕЕВА
Ще бъде ли различна от БСП или просто нейно продължение с ново име? Ако зад "Движение Трети март" се скрият същите стари кадри, избирателите бързо ще разберат измамата.
Ще предложи ли реални решения? Критиката срещу статуквото е лесна, но истинското предизвикателство е да представиш работещи политики.
Снимка: БГНЕС/СТЕФАН ВАСИЛЕВ
Ще се отвори ли към младите и активните хора? Ако Радев просто събере около себе си поредната група бивши партийни фигури, тази "новост" няма да продължи дълго.
В крайна сметка, България е на кръстопът. Лявото е в криза, но дали ще се възроди или ще остане в ръцете на същите хора с различни етикети – зависи от това кой ще има куража да скъса със старите модели. А ако никой не го направи, историята ще продължи да се повтаря – и този път българските граждани ще бъдат още по-разочаровани.
Снимка: БГНЕС/СТЕФАН ВАСИЛЕВ
Страшничко е,а?!Да знаеш,че някой с 50% подкрепа от хората може се яви на избори и да те отвее"като куцо пиле домат".Сън не ги хваща тиквата и шиши,вече идва ново поколение,те нито са вечни,нито недосегаеми.