Геополитическият свят далеч не е плосък. Местоположението има огромна роля в световните стратегически търкания, като някои райони са много по-важни от други. Причините са различни, но борбата за контрол е безмилостна и поддържа непрекъснато напрежение между големите геополитически играчи.
Докато малките са предимно потърпевши…
Hong Kong, circa 1900 WIKIMEDIA whatsthatpicture
Въведение
Хонконг е архетипът на геоикономическия град. В продължение на десетилетия той служи като връзката между Изтока и Запада — врата, през която чуждият капитал и финансовите потоци навлизат в китайските пазари, а китайската икономика получава достъп до света.
Хонконг се превръща в модел за новите финансови центрове, в развиващите се пазари, заради ориентираната си към износ икономика. Като акцентът е върху услугите. Градът е част от първоначалната група на т.нар. "азиатски тигри", които преживяват бърз икономически растеж от 60-те години на ХХ век насам.
Според много наблюдатели обаче репресиите и крайните мерки за сигурност на Пекин свеждат Хонконг до поредния китайски град без лице. Като тези в континенталната част на страната.
Подобен извод е разбираем, но е прекалено опростен. Вместо пълна асимилация Пекин всъщност се стреми да засили международния статут на Хонконг. Само че по свой тертип.
Исторически контекст
WIKIPEDIA Diego Delso
Международната роля на Хонконг винаги се е влияела от стратегическите приоритети на Китай. През Студената война Хонконг е единственият канал на Пекин към глобалната система на свободния пазар.
Това го прави ключов посредник за търговията между комунистически Китай и капиталистическите икономики.
Пекин съзнателно поддържа статуквото още от 50-те години на ХХ век. По това време премиерът Джоу Енлай държи на "дългосрочно планиране и пълно използване" на Хонконг. Дори изрично отхвърля вътрешните призиви британската колония да бъде завладяна със сила.
WIKIPEDIA CGTN
Значението на Хонконг всъщност нараства след икономическите реформи в Китай и политиката за "излизане навън" от края на ХХ век.
По това време Пекин отчаяно се нуждае от капитала и технологиите на развитите икономики. Затова статутът на Хонконг, като международен финансов център с дълбоки връзки със Запада, го превръща в ключов елемент от стратегията за развитие на страната.
Стратегическо значение
WIKIMEDIA Benh Lieu Song
Постепенно с бързото развитие нарастват и амбициите на Пекин. Като втора по големина икономика в света Китай вече има нови стратегически приоритети. И не гледа на връзката със западните пазари като на задължение да следва техните правила.
Напротив — Пекин все по-настойчиво налага своите на световната сцена. Особено чрез разширяване на влиянието си в Глобалния юг.
Всичко това се обуславя от следните фактори.
WIKIPEDIA Axelspace Corporation
Първи фактор По Индекса за глобални финансови центрове (GFCI) през 2024 г. Хонконг се нарежда на трето място след Ню Йорк и Лондон. По данни на китайското Министерство на търговията около 70% от преките чуждестранни инвестиции в Китай минават през Хонконг, заедно с над 50% от изходящите китайски инвестиции.
В града са регистрирани над 9 000 чуждестранни компании и повече от 1 300 регионални щаба на мултинационални корпорации.
WIKIPEDIA Ank Kumar
Втори фактор Според данни на SWIFT и Хонконгската парична администрация, около 80% от всички офшорни разплащания в RMB се извършват през Хонконг. Към 2024 г. депозитите в юани в хонконгските банки надхвърлят 1 трилион RMB, което изпреварва всеки друг офшорен център.
Чрез механизмите Stock Connect и Bond Connect международни инвеститори имат вложени над 3 трилиона щатски долара в китайски акции и облигации.
WIKIPEDIA Soon Sumia Louam
Трети фактор Около 40% от новите листвания (IPO) на Хонконгската борса през последните две години са на компании с основна дейност или стратегически интереси в развиващите се пазари.
Хонконг е и центърът за финансиране на инициативата "Един пояс, един път". По оценки на местните власти през града са структурирани проекти на стойност над 300 милиарда щатски долара.
Затова той е ключов за пренасочване на икономическото влияние към Азия, Африка и Латинска Америка.
WIKIMEDIA Benh Lieu Song
Четвърти фактор Въпреки санкциите и политическото напрежение в Хонконг продължават да оперират над 1 200 американски компании и около 1 600 европейски и японски фирми.
Градът има отделен митнически режим и собствена валута, а около 85% от търговските договори все още се уреждат по системата на сродното право. По този начин Пекин успява да поддържа ограничено, но функционално икономическо взаимодействие със Запада.
Въпреки политическия контрол.
WIKIPEDIA Benlisquare
Пети фактор
Хонконг функционира по модела на "управлявана глобализация". След въвеждането на Закона за националната сигурност през 2020 г. градът губи значителна част от политическата си автономия, но икономическите му показатели остават устойчиви и през 2024 г. Хонконг отново е в топ 5 на световните борси.
Хонконг е зона за селективна глобализация. Чрез него Китай допуска капитал, технологии и правни практики, когато обслужват стратегическите му цели. Но ги ограничава, ако създават политическа или институционална уязвимост.
В този смисъл градът е лаборатория.
WIKIMEDIA Arne Müseler
Заключение
Пекин демонстрира работещ модел, в който достъпът до световните пазари се предоставя селективно и под строг суверенен контрол. Така ефективно заобикаля познатия либерален ред.
Хонконг очертава бъдеще, в което глобалната икономика ще се организира около контролирани възли, без универсални правила. Държавите ще отварят пазарите си избирателно, запазвайки пълен политически суверенитет върху вътрешния ред.
И ако тенденцията се наложи, либералната глобализация ще отстъпи място на система от паралелни икономически зони с различни политически режими.
WIKIPEDIA Anthony Kwan
Добави коментар