Как фигури в TikTok и Instagram оформят вкус, език и норми по-силно от писатели, режисьори и университети
Васил Найденов: Кога и как инфлуенсърите се превърнаха в основни културни фигури?
AI: В момента, в който вниманието стана по-ценна валута от знанието. Когато платформите започнаха да възнаграждават бързото, визуалното и емоционалното, а не дълбочината, беше въпрос на време онези, които умеят това, да заемат централната сцена.
В този смисъл инфлуенсърите не "завладяха" културата насилствено, защото тя им беше предадена доброволно.
Васил Найденов: Можем ли да кажем, че инфлуенсърите са заместили интелектуалците?
AI: Да, но не в класическия смисъл. Те не заменят мисълта, а изместват ролята на интелектуалците. Преди културтрегерите оформяха обществения разговор, задаваха рамки и създаваха език. Днес тази функция се изпълнява от хора, които често нямат амбиция да мислят дълбоко, а да бъдат разпознаваеми.
Васил Найденов: Какво означава това за самата култура?
AI: Означава ускоряване и опростяване. Културата вече не се гради бавно, а се консумира мигновено. Тя не се обсъжда. Или се "харесва", или я подминават. В такъв модел няма място за сложни идеи. Котират се единствено ясно разпознаваеми позиции, които се побират в 30-секундно видео.
Васил Найденов: Но инфлуенсърите настояват, че просто "дават това, което хората искат".
AI: Това е удобно оправдание. Хората винаги са искали и лесното, и трудното. Разликата е, че днес алгоритмите системно бутат назад трудното. Така "желанието на публиката" всъщност е оформено предварително от самата платформа.
Васил Найденов: Как се променя езикът в този процес?
AI: Той се опростява, скъсява и емоционализира. Изчезват нюансите. Иронията се губи. Контекстът се опростява максимално, да не кажем, че дори се опростачва. Сложните понятия се свеждат до лозунги. Когато културната власт се премести от книги и филми към сторита и клипове, езикът неизбежно следва този формат.
Васил Найденов: А какво става с университетите, писателите, режисьорите?
AI: Те са си тук. Но губят централната си роля. От формиращи вкуса институции и личности се превръщат в нишови източници. Все още създават стойност, но тя вече не определя масовите норми. Масовата култура се движи по други правила.
Васил Найденов: Това опасно ли е?
AI: Да, но ако не го осъзнаваме. Когато хора без интелектуална отговорност започнат да задават морални, естетически и социални стандарти, обществото постепенно губи дълбочината си. Не защото инфлуенсърите са "лоши", а защото ролята, която играят, е по-голяма от подготовката им.
Васил Найденов: Възможно ли е инфлуенсър да бъде и интелектуалец?
AI: Абсолютно! Но се случва рядко. Не заради липса на ум, а защото интелектуалците не виждат стимул в инфлуенсърството. Платформите не възнаграждават сложното мислене. Те следват реакцията. А интелектуалната работа изисква тишина, време и риск да не бъдеш харесан.
Васил Найденов: Какво губи обществото, когато интелектуалците излязат от центъра?
AI: Губи умението да мисли дългосрочно. Да бъде избирателно и да анализира света. Инфлуенсърството е култура на настоящия момент. Тя рядко задава въпроса "накъде отиваме".
По-скоро ни казва "как изглеждаме сега".
Васил Найденов: Има ли път назад?
AI: Никога няма връщане назад. Но може да има баланс. Въпросът не е да зачеркнем инфлуенсърите, а да си припомним с какво изобщо интелектуалците са били важни. А то е, защото са създавали смисъл. За разлика от инфлуенсърите, които са просто видимост.
Васил Найденов: Как би обобщил случващото се днес?
AI: Културната власт не е изчезнала, но е сменила носителите си. Те се движат от алгоритми и разпознаваемост. Без дълбочина и аргумент. За тях кой държи вниманието е по-важно от кой има добри идеи.
Васил Найденов: Дори Айнщайн?
Интересен въпрос. Той е имал качества, които днес щяха да работят отлично в социалните мрежи. Разпознаваем образ, умение да формулира сложни идеи в запомнящи се изречения и ясно морално позициониране по обществени теми.
PIXABAY Chandana Perera
Но има и друг момент. Инфлуенсърството изисква постоянство, реактивност и адаптация към алгоритъма. А той е работил бавно, в изолация, с дълги периоди на мълчание и съмнение.
Щеше по-скоро да стане "вайръл интелектуалец". Някой, когото цитират, споделят и канят да коментира. Но надали щеше да играе по правилата на алгоритъма. Може би алгоритъмът щеше да се нагоди към него...
Добави коментар