Идеалисти | Децата на раздора

Всяка епоха ражда харизматични водачи с идеи за промяна. Но зад тях стои множеството. Обикновените хора. Те живеят в сянката на историята. И предимно се борят за оцеляване. Малкият човек не е просто понятие-щампа. Той е незабележим, но чрез своя труд, ценности и преживявания гради обществото.

Затова и неговата съдба не е без значение.

Снимка: ЕПА/БГНЕС/Olivier Matthys

Съществуват битки, породени от ярост - сблъсъци, разпалени от чувство за несправедливост, от дълго натрупвана болка и усещане за изоставеност. Има и такива, които продължават толкова дълго, че в един момент започват да се поддържат единствено от собствената си инерция.

Такава е съдбата и на Кюрдската работническа партия (ПКК). Затова новината, че тя се разпуска е нещо, което мнозина се затрудняват да приемат за реалност. Защото дълго време изглеждаше немислимо.

Снимка: ЕПА/БГНЕС/Stinger

Кюрдите изграждат значителна част от образа на "малкият човек" от Близкия Изток.

Безсилни не са - имат глас, култура, традиция, гордост. Но исторически са поставени в позицията на онзи, който никога не получава последната дума. Разпокъсани между четири държави - Турция, Ирак, Иран и Сирия, кюрдите са онова малцинство, което никога не е достатъчно нужно и винаги доста неудобно.

Източник: WIKIMEDIA

Те са използвани, когато е необходимо да се дестабилизира врага. И бързо са забравяни, когато политиците търсят стабилност. Това дълги години вливаше смисъл в съществуването на ПКК.

Но редът в Близкия Изток се променя.

Това налага съставът на играчите да бъде "освежен". Според лидера Абдула Йоджалан, който има 20 години от живота си зад решетки - дошъл е моментът за ПКК да сложи оръжията.

Източник: WIKIMEDIA/By Halil Uysal

В послание, публикувано през февруари, той заявява, че политиката вече трабва да заеме мястото на въоръжената съпротива. И няколко месеца по-късно нещата се развиват като пряк отговор на тези думи.

Кюрдската работническа партия се отказва от въоръжената борба - поставя край на дългогодишната си военна активност и напуска полето на конфликта. Място, което доскоро наричаше сцена на съпротивата.

Източник: WIKIMEDIA/By Kurdish Struggle

Тази промяна в регионалните формирования обаче не гарантира, че нещата от миналото няма да се повторят. Особено за онези, живяли с идеята, че само през въоръжената съпротива може да се изгради идентичност.

За поколенията, родени и израснали в сянката на конфликта, това не е просто политически акт, а екзистенциален завой. При това в неизвестна посока.

Защото, в продължение на десетилетия, Турската република гледаше на ПКК като на терористична организация.

Ирански кюрди Източник: WIKIMEDIA/By Bakhtiar Samadi

В очите на мнозина, всяка форма на кюрдска политическа активност винаги ще бъде заплаха. Независимо че кюрдите са близо 20% от населението само на Турция.

Този страх води до всякакви форми на отхвърляне. А ПКК е дете точно на това незачитане и изолация.