Бразилия – страната дала на света Пеле, Гаринча и jogo bonito, днес преживява безпрецедентна футболна криза.
Петкратните световни шампиони отдавна не са онзи страховит отбор и от 20 години не са печелили световната титла. А символът на жълтата фланелка е помръкнал - под тежестта на разочарования и разногласия.
ЕПА/БГНЕС/Ricardo Maldonado Rozo
Футболът в Бразилия винаги е бил нещо повече от игра.
Той е социален феномен и извор на национална гордост. В средата на XX век бразилците оформят уникален стил, роден по улиците и плажовете на страната. Техничният, импровизационен футбол, известен като "красивата игра", се превръща в културна визитка на нацията.
Тогава страната печели три световни купи - 1958, 1962 и 1970 - с магическото поколение играчи, водено от Пеле.
WIKIMEDIA
Тези победи вдъхват самочувствие на народа - футболът буквално се превръща в религия, а жълтата фланелка, избрана след травмата от загубения домашен финал през 1950-та, се утвърждава като символ на национално единство и успех.
Но славните времена никога не траят вечно.
Още през 80-те и 90-те, комерсиализацията променя играта. Футболът вече е преди всичко бизнес. Местните клубове, заедно с федерацията, често поставят печалбата над развитието. И бразилският талант се превръща в ценна експортна стока, към богатите европейски грандове.
Estádio Maracanã WIKIMEDIA/Diego Baravelli
Корупционни скандали разтърсват Бразилската футболна конфедерация, докато младите таланти напускат родината все по-рано. Така, по големите бразилски стадиони вече не светят звезди.
И макар селекцията да има проблясъци на успех, със световни титли през 1994 и 2002, от началото на новия век упадъкът не може да се скрие. Защото прекаленото осланяне на индивидуални звезди, от чуждите първенства, не компенсира липсата на колективен блясък и стратегическа визия.
Кулминацията на този регрес дойде болезнено, на родна земя, с 1:7!
WIKIMEDIA
Кошмарното Минейразо на поллуфинала срещу Германия, през 2014-та, шокира нацията. Което доведе до години в лутане и смяна на треньори. Стилът се изгуби - между желание за европейска дисциплина и носталгия по старата импровизация.
А Бразилия така и не успя да върне световната купа, което затвърди усещането, че Селесао вече не е страшилището от миналото.
Междувременно символите на бразилския футбол станаха заложник на политически битки.
WIKIMEDIA
Напрежението достигна връх при управлението на крайнодесния президент Жаир Болсонаро. Той и привържениците му превърнаха жълтата фланелка и националното знаме в отличителен знак на своето движение.
На митинги и протести управляващите развяваха националните цветове.
WIKIMEDIA
Това беше толкова нелепо, че мнозина бразилци започнаха да отбягват самата фланелка на националния отбор, защото я свързваха с разделението и агресивния национализъм на режима.
Дори и футболистите не останаха настрана. Някои открито подкрепиха президента, а други – включително тогавашния селекционер – се опитаха да държат отбора далеч от политиката.
PIXABAY/Elison Morais
Жълтата фланелка, някога символ на обединение, се оказа поляризираща емблема на една разединена нация.
След оспорваните избори в края на 2022-ра, Болсонаро отстъпи място на Лула да Силва. Новата власт се опита да "изчисти" футболната емблема.
ЕПА/БГНЕС/Sebastiao Moreira
Самият президент призова националните символи да бъдат върнати на целия народ, а не оставени в ръцете на крайното дясно.
Той заяви, че жълто-зелените цветове принадлежат на всички бразилци, а не на една партия.
Световното първенство в Катар съвпадна с тази политическа промяна. Тогава мнозина се надяваха, че шестата звезда, бленуваният трофей, ще послужи като балсам за накърненото национално самочувствие и отново ще обедини народа.
WIKIMEDIA/Fernando Frazao Agencia Brasil
Вместо това, реалността разочарова всички.
Бразилия отпадна рано, а разделенията не се заличиха с магическа пръчка. Поне мнозина фенове опитаха да възродят жълтата фланелка като чисто спортен символ, И отново започнаха да я носят с гордост.
ЕПА/БГНЕС/Andre Borges
Всичко това доведе до революционен ход на спортния терен. За първи път от 60 години, начело на селесао застана чужденец – италианският ветеран Карло Анчелоти.
Назначението показа колко дълбока е кризата и колко силно е желанието за нов подход.
Анчелоти, разбира се, е един от най-успешните наставници в историята. Но очакванията към него са огромни – да върне дисциплината, да сплоти разпиляните таланти в истински отбор и най-вече - да донесе онази дълго чакана титла.
ЕПА/БГНЕС/Sebastiao Moreira
Мнозина приемат италианеца като необходимият свеж поглед отвън. Нещото, което ще изведе тима от застоя. Надеждите са, че след "Катарзисът Катар" и преосмислянето, жълтата фланелка може отново да заблести. Да бъде изчистена от политическите петна и подкрепена от обединен народ.
Защото, пред Селесао има само един път – да успее да възкръсне и да докаже, че дъното е било само трамплин към нов връх.
WIKIMEDIA
Добави коментар