Всички сме запознати с престижа, свързван с френската киноиндустрия. Стане ли въпрос за филми, Франция е цитирана като стандарт в създаването им.
Но защо?
Замислете се за заглавията, които са ви накарали да отидете на прожекция в киносалона през последната година. Шансът е, че повечето от тях са холивудски продукции. Всъщност, ако не сте ентусиаст, има голяма вероятност да не се сещате за международно популярен френски филм, от последните години.
Въпреки това, когато пристигнах във Франция, за да уча киноизкуство, отговорът на въпроса започна да се избистря. Рядко някой от преподавателите критикуваше френското кино по начина, по който правеха с чуждестранните продукции – независимо от типа и успеха на филма.
Истината е, че Франция е държава с богато културно наследство, дори на екрана.
Политиката ѝ е устроена така, че да защитава всичко, което е неин плод. Работещите в киноиндустрията получават издръжка за времето, в което не снимат. Защото се знае, че продължителността на годишния трудов стаж е непредвидима.
Секторът е финансиран от частни инвеститори и въпреки това се ползва от щедри държавни помощи. Те най-често са вложени в така наречените "крехки" жанрове – документални и късометражни филми, на млади автори или студенти.
В съвкупност, това прави френското кино по-скоро начин на мислене. Отношение към самия творчески процес, вместо към крайния продукт.
Цени се това, че някой е застанал зад идеята си и я е осъществил на голем екран, независимо дали непременно тя допада на зрителя.
Бил съм обект на този позитивен начин на мислене, когато режисирах първия си късометражен филм. В студентската среда той бе разглеждан по-скоро като процес, отколкото като продукт.
Постоянно получавах комплименти от хора, които са възхитени, че момче на 19 години е могло да се справи с цялата логистика зад продукцията на един, макар и кратък филм. Мнение за съдържанието и качеството на направеното от мен чувах по-рядко. А в случаите, в които хората предоставяха критика, тя беше някак си удавена в уважението към труда, който съм положил.
В никакъв случай не твърдя, че френското кино е уважавано единствено и само заради произхода. Напротив.
Възхитителното в случая е колко добре работи системата, която французите са създали. Освен това, подпомагането на филми, които иначе трудно биха стигнали до широката публика подсигурява творческо разнообразие и богата селекция за всякакви вкусове.
Като филмът Биещи сърца (L'Amour ouf) от 2024, където благоприятните условия раждат хубави резултати.
Във времена, белязани от несигурност, изкуството е по-важно от всякога. А специално киното е отражение на актуалните чувства и грижи на обществото. Неща, които малко държави ценят и пазят както Франция.
Добави коментар