Казвам се Константин. Презвитер съм на светата божия църква, която се намира в Апамея, провинция Сирия Секунда. Ръкоположен съм от Авраамий, епископ на Аретуса. Дойдох при вашия свети събор, за да ви поуча, че ако бях изслушан, нямаше да претърпим онова, което претърпяхме тази година, сиреч каквото претърпяхме във войната с България.
Съвремените вълнения на човечеството са свързани с глобални проблеми - пренаселеност, пандемии, климатични промени, ядрени заплахи... През VІІ-ви век нещата са стояли по-различно. Докато чумата изтребвала всичко наред, споровете на най-високо равнище били религиозни, а не здравословни.
Нищо изненадващо, предвид очакванията християнството да въведе ред и спокойствие във всичко.
Годината, в която Шестият вселенски събор е призован да реши капитален за християнския свят казус, е 681-ва. У нас, разбира се тя се свързва с началото на българската държавност. Но името на страната ни е документирано произнесена за пръв път точно на този събор. Направил го въпросния презвитер Константин.
Източник: Уикипедия
Някой би се объркал, че уж става въпрос за християнизацията на българите. Но не е така. Приоритетен бил теологичният спор.
Защото аз поисках още отначало да дойда на събора и да помоля да стане мир, така щото да се извърши нещо, което да обедини двете страни, та нито едните, нито другите да се измъчват, сиреч нито тия, които изповядват една воля, нито тия, които изповядват две воли, заявява Константин.
ЕДНИТЕ и ДРУГИТЕ са двете страни на големия диспут в християнския свят. Презвитерът ги привижда като война, която трябва да завърши с мир.
Но имал ли е Христос воля и енергия, божествена и човешка? И противопоставени ли са те? Или макар Той да има две естества, енергията е единствена? Последното е теза на опозицията и заплашвало стабилността на Византия. Трудно за осъзнаване от днешна гледна точка. Не чумата, не българите, не хан Аспарух, не държавата България, а монофизитите, които отричали човешката воля на Спасителя.
Най-крайните противници на това тълкуване дори направили опит за бунт няколко години преди събора. В Константинопол, по времето, когато противниците им били взели връх.
Затова самият император Константин IV Погонат председателства вселенския събор. Участва в 11 сесии, както и в дебатите. А в последната 16-та сесия се присъединява, за да чуе решенията на църковния елит. От първоначално събралите се 37 епископа, които слушат и дебатират, в края на събора те са вече 151.
Само да вметнем, че по това време византийският император е бил най-мощният владетел в света. Свидетелство за нрава му е първото което прави, след като се качва на трона през 668-ма. Отрязва носовете на двамата си братя, за да охлади евентуалните им претенции за власт. Пак е бил по-милостив от баща си Теодосий, който директно заклал брат си.
Та, в края на събора е прочетено писмо от римския папа Агатон. В него той се застъпва за вярването, че Христос има две воли - божествена и човешка. Патриарх Макарио, който защитавал монофизитизма, бил уволнен и осъден, а неговите съмишлениците споделили присъдата.
Накрая свещениците "единодушно" и окончателно приели, че Исус Христос притежава две енергии и две воли. С уточнението, че човешката е 'подчинена на неговата божествена и всемогъща воля".
Всички останали тълкувания били обявени за еретични.
По такъв начин значимата за нашата история година се оказва важна и за християнския свят. Но за нас предстояли още почти два века "тъмнина" преди да се присъединим към него.
Източник: Уикипедия
Добави коментар