От средата на март на страницата на Столична община е публикуван докладът за оценка на въздействието върху околната среда на проекта за изграждане на Терминал 3 на летище София.
Документът съдържа реалната информация за мащаба, параметрите и очакваните последици от реализирането на този проект. Всички данни са публични, но те не предизвикват голямо обществено внимание и не са предмет на задълбочени обсъждания.
А именно в тях се вижда как ще изглежда следващата голяма трансформация на града.
Мащабът на Терминал 3
Проектът за Терминал 3 на летище София не е просто нова сграда, а цялостна трансформация на съществуващата летищна инфраструктура. Той предвижда изграждането на нов терминал с площ около 60 000 кв. м, който ще бъде физически свързан със съществуващия Терминал 2 и ще функционира като единна система за обслужване на пътници.
Новият терминал ще включва зони за пристигащи и заминаващи пътници, централизирана система за сигурност, нов ръкав за качване (boarding pier), модерни системи за обработка на багаж, както и значително разширени търговски и обслужващи площи.
Ключов елемент в проекта е и модернизацията на Терминал 2, който ще бъде преструктуриран и частично преобразуван – част от съществуващите площи ще се използват за обслужващи функции и административни дейности, а търговските зони ще бъдат разширени.
Инвестицията е в порядъка на около 500 млн. лв., като проектът включва и изграждане на нов транспортен хъб с автобусни връзки, пътна инфраструктура и зони за достъп, както и интеграция с бъдещи форми на градски транспорт.
Основната цел е значително увеличаване на капацитета на летището – от около 7 милиона пътници годишно в момента до около 20 милиона след завършването на проекта. Това означава почти утрояване на капацитета и позициониране на София като регионален авиационен хъб в Югоизточна Европа.
В чисто функционален план новият терминал ще разполага с десетки гишета за регистрация, модерни системи за сигурност и обработка на багаж, както и над 10 000 кв. м търговски площи – елемент, който показва, че летището се мисли не само като транспортна, но и като икономическа зона.
Проектът има и ясен времеви хоризонт. Строителството се очаква да започне през 2026 г., а въвеждането в експлоатация е планирано за периода 2030–2031 г., като работата ще се извършва паралелно с функциониращо летище.
В регионален контекст мащабът на проекта е значителен. След реализацията си летище София ще достигне капацитет, съпоставим с този на по-големи летища в региона, като Белград или Будапеща, и значително над този на летища като Скопие или Тирана, които обслужват между 3 и 10 милиона пътници годишно.
В този смисъл проектът не е просто догонващ, а опит за изпреварващо позициониране на София в регионалната авиационна карта. Това прави Терминал 3 не просто инфраструктурен обект, а проект с потенциал да промени икономическата география на града.
Въздействието върху града
Докладът за оценка на въздействието върху околната среда очертава сравнително балансирана картина – проектът е допустим от екологична гледна точка, но при ясно формулирани условия и с натрупване на ефекти, които не могат да бъдат пренебрегнати.
По отношение качеството на въздуха анализът показва, че основното въздействие няма да дойде толкова от самите самолети, колкото от наземния трафик, който обслужва летището.
Очаква се увеличение на емисиите от автомобилния транспорт в прилежащите зони, особено по основните артерии, водещи към летището. Въпреки това, при предвидените мерки – включително оптимизация на движението и модернизация на автопарка – нивата на замърсяване се очаква да останат в рамките на допустимите норми.
По-осезаем е ефектът върху шумовата среда. Докладът предвижда увеличаване броя на полетите, включително в часови диапазони с по-висока чувствителност, което ще доведе до разширяване на зоните с повишено шумово натоварване.
Най-засегнати ще бъдат районите в източната част на града – части от Слатина, Подуяне и околните квартали. В тази връзка се предвиждат мерки като оптимизация на полетните процедури, ограничения за нощни полети и прилагане на шумоизолиращи решения за засегнатите сгради.
Въпреки това самият доклад признава, че при достигане на пълния капацитет на летището шумът ще се превърне в устойчив фактор в градската среда.
Най-същественият извод в документа обаче е свързан с транспортната натовареност. Увеличаването на капацитета до около 20 милиона пътници годишно предполага значително нарастване на автомобилния и обществения трафик към летището.
Оценките показват, че без допълнителни инвестиции в транспортна инфраструктура съществува риск от сериозно натоварване на ключови пътни връзки, включително бул. "Брюксел", източната дъга на околовръстния път и връзките с централната градска част.
Докладът изрично подчертава необходимостта от интегриране на проекта с развитието на градския транспорт. Сред препоръките са подобряване на връзките с метрото, развитие на бързи автобусни линии и създаване на ефективен интермодален транспортен хъб.
Без подобни мерки съществува реален риск летището да се превърне в генератор на трафик, който градът трудно ще поеме.
Ролята на общината
Именно тук екологичната оценка излиза извън собствените си рамки и се превръща в градоустройствен въпрос. Проектът за Терминал 3 не е просто добавяне на капацитет към съществуващата инфраструктура, а събитие, което ще пренареди движението, натоварването и икономическата активност в значителна част от София.
Това пренася тежестта на решенията отвъд инвеститора и държавата към местната власт. Защото ако летището ще расте, градът трябва да бъде подготвен да го поеме.
Това означава не само нови пътни връзки, но и ясна политика за обществен транспорт, контрол върху застрояването в прилежащите зони, планиране на нови бизнес и логистични територии и управление на натиска върху жилищната среда.
В този смисъл Столична община не е страничен наблюдател в този процес, а ключов участник.
От решенията на управляващите ще зависи дали проектът ще се интегрира в града като нов двигател на развитие, или ще създаде поредната зона на напрежение – транспортно, екологично и социално.
Добави коментар