Има моменти, в които не просто ти се иска да замълчиш, а да изкрещиш. Да разтърсиш хората. Да ги накараш да се погледнат в огледалото и да осъзнаят в какви чудовища са се превърнали.
Да ги питаш – как стигнахме дотук?
Репортажът на БНТ от преди няколко дни за бездомните хора, намерили убежище на Централната гара в София, беше огледало, в което едва ли някой иска да се погледне.
Не заради самите хора, проснати на студения под, а заради думите на онези, които би трябвало да са лицето на обществото ни – възрастни хора, някога символ и уж стожер на ценностите на едно общество, а днес говорещи с лекотата на съдници, сякаш пред тях не стояха живи хора, а разпилян боклук.
"Недопустимо е", казват те. "Разнасят инфекции", допълват с лекота. Говорят за хора като за вредители. Като за нещо мръсно, заразно, нечисто. Като за кучета.
Кога точно загубихме способността да бъдем хора? Кога се научихме да приемаме нечия трагедия като личен дискомфорт, вместо като повод да направим нещо? И, най-важното – кога се отказахме от емпатията като жизнен принцип?
Снимка: ЕПА/БГНЕС/НАДЕЖДА ПЕЕВА
Лесно е да мразиш.
Още по-лесно е да сочиш с пръст. Но нека бъдем ясни – никой не избира да е бездомник. Никой не иска да замръзва през зимата, да рови в кофите, да бъде невидим за обществото, което претендира за морал и цивилизованост. Тези хора не са "проблем". Те са симптом. Симптом на една държава, в която социалната политика е фасада, институциите са напълно безразлични, а „гражданите“ са превърнали липсата на съчувствие в свое знаме.
Има нещо ужасяващо в това, че сме стигнали до момент, в който някой може да гледа човешка трагедия и първата му мисъл да бъде: "Ама това е неудобно за мен". Дразнят ги бездомниците, дразнят ги болните хора, дразни ги самото съществуване на другите. Те ще се обърнат на другата страна ако вие имате нужда от помощ.
Снимка: ЕПА/БГНЕС/НАДЕЖДА ПЕЕВА
Но ако не си способен да проявиш поне минимално разбиране към тези, които са загубили всичко, ако не можеш да видиш в техните очи човешката съдба, която утре може да бъде и твоя – тогава въпросът не е в тях.
Въпросът е в теб. В обществото, което сме изградили. В пустотата, която сме позволили да се настани в сърцата ни.
И ако това е България 2025 – България, в която старци говорят за хора като за животни, в която безразличието се е превърнало в национална характеристика, а бездомните нямат право дори на малко топлина – тогава не само те са загубили дома си.
Всички ние сме бездомници. Само че не физически. Морално.
Снимка: ИВО ТИЦИН
Моля изчакайте, вашият коментар се публикува
В такива безсърдечни копелета се превърнахме всички през последните 15 години .И защо?Защото ни управляваше един полуграмотен бодигард,заобиколил се с алчни,некомпетентни хора,чудовище ,което внесе простащината като норма в отношенията,което занули образованието,назначи в най-важните институции пълни некадърници,но много послушни,чудовище,което 2години не спря да плаши хората с черни чували за трупове,защото се паникьоса ,че е некадърен да се справи,управляваше през повечето време чрез страх,чрез изнудване,тормоз.Чудовище,което се самоизбира всеки път ,плащайки с милиардите европари,които трябваше да бъдат за болници,за пътища,за енергетика,за водопроводи........Това е отговора и единственото,което остана е оцеляването поединично и решение на проблемите без държавата.Все пак факта,че хората събират за 24 часа хиляди левове за болни деца означава,че имаме шанс....