Политиката във фантастиката и фантастика в политиката

Може ли четенето на научна фантастика и фентъзи жанра да способства за по-вярното осмисляне на действителността? Или пък гледането на филми с подобно съдържание?

На пръв поглед въпросът изглежда абсурден, но ще направим грешка, ако дадем отрицателен отговор. Вместо да ограничават читателите при възприемането на реалността такава, каквато е, измислените истории и светове разширяват възможностите за решаване на ежедневни проблеми, както и за създаване на нови планове за бъдещето. Още повече, че сценариите за последното могат да бъдат открити сред страници, съчинени от писатели с голяма фантазия.

Източник: Wikipedia/Bill Peloquin

Силата на този вид литература е, че заобикаля реалния свят и потапя читателя в завладяващи истории, касаещи сериозни социални и политически проблеми. Обстановката и героите са необикновени, но именно тук се крие обяснението за тяхната стойност и въздействие. Това е особено важно за младите хора, чието критично и гъвкаво мислене може да бъде обогатено и да изгради устойчивост и креативност, каквито всекидневието и реалността често не могат да произведат. В поредици като „Хари Потър“ и „Игрите на глада“ те имат пример как техни връстници се борят за решаването на социални, икономически и политически въпроси, но в условия и време, които предлагат удобна дистанция. Комфортно настанени във фантазиите, читатели и зрители могат да открият различни начини за справяне с предизвикателствата на действителността.

Често подобен вид литература съдържа предупреждение за очаквани от автора неблагоприятни и дори зловещи събития в бъдещето. Драстичен пример за не едно поколение е романът на Джордж Оруел „1984“. Сюжетът ни потапя в дистопичен свят, който е обратен на утопиите, предполагащи идеално общество и живот в хармония, щастие и мир. В „1984“ читателят се озовава в тоталитарна държава, където на героя е отнета индивидуалната свобода, а репресията, пропагандата и контролът върху информацията се извършват от правителството на Партията. Основната фигура е всевиждащият Биг Брадър. Той е този, който олицетворява отрицанието на отделната личност в името на колективното благо. Биг Брадър контролира живота на хората, наблюдавайки действията и мислите им чрез система за наблюдение, до голяма степен възможна в наши дни. Неприятен свят, в който независимата мисъл е престъпление, което се  преследва от Полицията на мисълта.

Снимка: ЕПА/БГНЕС/Sebastien Nogier

На другия полюс е филмът на Чарли Чаплин „Диктаторът“. При щастливо за бъдещето на човечеството стечение на обстоятелствата двамата главни герои разменят ролите си – облечен в униформата на диктатора се оказва обикновен човек. Принуден е да държи реч, в която за огромно изумление на публиката се отказва от амбицията си за власт и се превръща в рупор на свободата и демокрацията. Хората научават за неговите идеи за равенство и братство, намиращи истински смисъл в определението "човечност". Мирът и любовта се превръщат в неговата цел. Посланието на филма е недвусмислено – авторитарните режими могат да бъдат преодолени само чрез обединяване и солидарност, а не чрез насилие. Подчертани са ценностите на свободата на словото и на правата на човека. Демокрацията е издигната като най-важния инструмент за постигане на мир и благоденствие на обществото. От екраните на киносалоните Чарли Чаплин предупреждава зрителите: „Не се оставяйте да бъдете подведени от фалшиви пророци, които се опитват да ви учат с лъжите и уверенията си. Но вярвайте в себе си и в собствените си способности и се доверете на мъдростта на хората и в силата на човешкото достойнство.“

Снимка: ЕПА/БГНЕСDennis M. Sabangan

Чрез високите образци на литературата и киното не е трудно да разберем, че общоприетото схващане, че те са само за развлечение и бягство от действителността, е напълно погрешно. Научната фантастика насърчава човешкото съзнание към нови хоризонти в науката и технологиите. Невъзможното днес ще е възможно в бъдеще. А магичните и фантастични същества, населяващи фентъзи литературата, ще продължават да живеят във въображението, насърчавайки находчивостта и изобретателността.

В утопии или дистопии измислените светове и ситуации развиват човешкото мислене извън рамките на обичайното. Помагат за по-доброто разбиране на политическите процеси, за това какво е важно за обществото и какви са взаимоотношенията между хората в различни политически системи. Сценариите за бъдещето способстват предвидимостта какви ще бъдат последствията от определени политически, икономически, финансови или други решения и действия.