Наследството на комунизма - ЧАСТ ПЪРВА

“Кливидж”. Етимологията на думата може да се проследи от 1805 година от сферата на геологията и минералогията и означава „склонност (на скали или скъпоценни камъни) да се счупват чисто по протежение на естествени пукнатини“. “Cleave” (разцепване) + “age” (възраст). Общото значение на думата днес е “действие или състояние на разцепване”. Любим термин на всеки политолог или социолог. А какво всъщност имат предвид анализаторите?

Кливиджите са социални или културни продължителни конфликти, които са основополагащи и структуроопределящи за възникването и позиционирането на политическите партии в дадена система. Съществуват четири “класически” кливиджа: център-периферия; държава-църква; град-село; работници-собственици.

Дали могат да се заформят нови кливиджи е спорно, но не и безпочвено.

От 60-те години на миналия век концепцията за кливиджите се включва в научните изследвания в областта на социалните науки, свързани с формирането на европейските партийни системи. Теорията за кливиджите твърди, че те определят партийната система на дадена страна, както и поведението на гражданите ѝ при гласуване, разделяйки ги на избирателни блокове. Фокусът ѝ е върху агрегатните и структурните модели на поведение при гласуване, вместо върху индивидуалния маниер.

Теорията за социалните кливиджи свързваме с имената на Сеймур Мартин Липсет и Стейн Рокан. През 1967 година двамата публикуват статия на име „Кливиджи, партийни системи и групиране на избирателите“. В нея те обръщат внимание на обществените, публични и междугрупови конфликти и тяхното превръщане в партийни системи. Двамата автори разглеждат партиите като съюзници в конфликтите, които са свързани както с политическото управление, така и с придържането към определени ценности в рамките на обществото.

В политологическата мисъл съществуват няколко модела на възникване на партии: институционален, кризисен, конфликтен (кливидж) и модернизационен. Според кливидж модела партиите се изграждат посредством няколко основни конфликта, които са следствие на цивилизационни процеси и противопоставят отделни групи на обществото. Възникването на “класическите” кливиджи е резултат от две световни събития – формирането на националната държава и Индустриалната революция (зараждането на капитализма в Европа), а те са съответно:

1. Център-периферия
2. Държава-църква
3. Град-село
4. Работници-собственици

Снимка: PIXABAY/Peter Dargatz

Както всички други важни събития, така и падането на Берлинската стена през 1989 г. води до потенциал за реален кливидж, а в случая на България водеща тема през следващите години е конфликтът “комунизъм-антикомунизъм”. Той се оказва фундаментален за развитието на посткомунистическата партийна система у нас. Събитията през 1989 година водят до създаването на една нова политическа сила, нейното интегриране в политическия и обществен живот и разчупването на еднополюсния модел на управление, който съществува в страната дотогава. В основата на този кливидж стоят разногласия по основни теми от развитието на държавата като икономическото и социално положение, разцепили обществото на два лагера.

Важно е разбирането, че преходът от комунизъм към демокрация е преминаване между две конфликтни системи, въпреки убежденията на някои, че в едно комунистическо общество няма кливиджи. Комунистическият режим рухва поради факта, че става неспособен да управлява собствените си противоречия, които на практика съществуват, но биват прикривани.Тук, Хърбърт Кичелт твърди, че при един патримониален комунизъм, какъвто съществува в България до 1989 година, следва ограничена възможност за наличие на кливиджи и каквото и да било партийно съревнование, основано на тях.

Смятам, че дългогодишното потушаване на тези структурни разцепления не води до ограничаване на възможността за възникване на още по-голямо разделение в обществото след демократизацията, а точно обратното. Четирите класически кливиджа не изчезват, а приемат друга форма, която не може да бъде артикулирана.

Край на ЧАСТ ПЪРВА