Лидерите на САЩ и техните руски колеги са се срещали многократно през последните осем десетилетия – откакто Рузвелт заминава за Техеран през 1943 г. за среща на върха със Сталин и Чърчил.
Срещата в петък между Доналд Тръмп и Владимир Путин в Аляска далеч не беше най-лошата. Но не беше и добра. Освен от гледна точка на Кремъл.
ЕПА/БГНЕС Gavriil Grigorov
Това не беше Ялта 1945, където Рузвелт и Чърчил предават Източна Европа на съветската доминация. Не беше и Виена през 1961 г., където Хрушчов остава толкова непримирим към младия Кенеди, че решава да построи Берлинската стена и да постави ядрени ракети в Куба.
Дори не беше Хелзинки 2018, когато Тръмп унижи страната и себе си, като прие уверенията на Путин, че Русия не се е намесвала в изборите през 2016 г., въпреки заключенията на американските служби за разузнаване.
ЕПА/БГНЕС Gavriil Grigorov
Най-доброто, което може да се каже за срещата в Аляска, е, че можеше да бъде по-зле.
Защото Тръмп не изрази публично подкрепа за искането на Путин Украйна да предаде още територия в замяна на примирие. Не бяха облекчени и американските санкции срещу Москва.
Ако Тръмп беше направил подобна грешка, срещата в Аляска щеше да бъде запомнена като "Новата Ялта".
Триумфът на Путин обаче бе очевиден още от самото начало в базата "Елмендорф-Ричардсън". Там американските войници буквално разстлаха червен килим за диктатора, който трудно пътува по света заради обвиненията във военни престъпления от Международния наказателен съд.
Същевременно Тръмп изглеждаше откровено въодушевен, докато го посрещаше с широка усмивка и ръкостискане.
ЕПА/БГНЕС Sergey Bobylev
Няколко часа по-късно двамата излязоха за съвместна пресконференция. Сделка явно нямаше, но и двамата сипеха похвали един за друг. Путин поласка партньора си, настоявайки, че никога не би нахлул в Украйна, ако президент беше Тръмп.
А той, макар и сдържан, беше възхитен: "Много Ви благодаря, господин президент, това беше много дълбоко и ще кажа, че смятам, че проведохме много продуктивна среща".
След което мистериозно добави: "Има много, много точки, по които се съгласихме… И няколко големи, по които все още не сме стигнали дотам".
ЕПА/БГНЕС Sergey Bobylev
Лошото е, че в часовете след срещата стана ясно: една от "големите" точки е примирието за Украйна. Макар че точно заради него се проведе самата среща.
Наблюдаваме модел, който се повтаря десетилетия наред – американските лидери, привлечени от харизмата и хитростта на един човек, се превръщат в инструмент на неговата стратегия.
Наивното доверие на Джордж У. Буш, саркастичният поглед на Джон Маккейн и сега публичното възхищение на Тръмп свидетелстват за една и съща логика.
ЕПА/БГНЕС Gavriil Grigorov
Майсторството на Путин се дължи по-малко на военна сила и повече на умението да манипулира възприятията. Неговите думи и жестове подчиняват другите на официалната версия на Кремъл. Докато реалността – изпълнена със смърт, разселване и разрушения – остава забравена на заден план.
Историята показва, че лидерите рядко следват морала. По-скоро се водят от рамките и бдителността на обществото, което представляват. Срещата в Аляска, въпреки цялата си театралност, напомни, че дипломация без принципи и контрол е сцена, на която илюзиите се представят като постижения.
ЕПА/БГНЕС Gavriil Grigorov
В крайна сметка, циклите от погрешни преценки и манипулации разкриват устойчивостта на една асиметрия – разликата между онези, които оформят реалността чрез поток от приказки, и онези, които чакат тя сама да се оформи чрез политики.
Овладявайки човешката доверчивост, суетата и безхаберието, Путин превръща тази асиметрия в трайно предимство.
ЕПА/БГНЕС Sergey Bobylev
Световната политика все повече прилича на състезание за вниманието и доверието на хората – не само на лидерите, но и на масовата публика, медиите и дори институциите. Това означава, че дори най-мощните армии и най-строгите закони са безсилни пред историите, които разказваме за тях.
А контролът върху самия разказ позволява на "малцината" да оформят възприятията на "мнозината". Заедно с посоката на самата история.
ЕПА/БГНЕС Sergey Bobylev
Добави коментар