Всяка епоха ражда харизматични водачи с идеи за промяна. Но зад тях стои множеството. Обикновените хора. Те живеят в сянката на историята. И предимно се борят за оцеляване. Малкият човек не е просто понятие-щампа. Той е незабележим, но чрез своя труд, ценности и преживявания гради обществото.
Затова и неговата съдба не е без значение.
PIXABAY Frameworld
Навремето думата "юпи" е олицетворявала представата за успех и лукс. Младите кариеристи от големия град, звездите на 80-те и 90-те години, всички са били възхвалявани като лицето на новата икономика.
Те са носели амбицията си така открито, както и дизайнерските костюми. И са вярвали, че глобалният пазар ще ги възнагради щедро. Тяхната убеденост се е основавала на нагласата "работи здраво, инвестирай умно, харчи показно и светът ще бъде твой".
PIXABAY Fynn
Но медерните времена не пощадиха тяхното символ-верую.
В началото на XXI век се случи нещо, което по времето на Рейгън и Тачър изглеждаше немислимо – децата на юпитата, а понякога и самите те, започнаха да се обръщат към идеи, които преди отхвърляха като старомодни и дори опасни.
PIXABAY
Социализмът, или поне различните му проявления в социалната демокрация, се върна в "разговора" с бутонките напред.
Най-простото обяснение е, че стълбата на капитализма вече не е толкова близо до мирогледа на малкия човек. Тя се превърна във висока летва и стана много трудна за покоряване.
PIXABAY ModernVistas
За юпитата от 80-те и 90-те години например идеята за собствен дом е била напълно реална цел – дори в големите и скъпи градове по света. Университетът пак е струвал пари, но не е трупал дългове за цял живот. А стабилната работа, с придобивки и гарантирана пенсия, е била нещо нормално. Поне за тези, които са били готови да се трудят.
PIXABAY Tung Lam
Техните наследници обаче не наследиха тази сигурност. Когато децата на XXI век навлязоха в зрелия живот, там ги посрещнаха гиг-икономиката, растящите наеми и несигурната трудова заетост.
Тук в решаващ момент се превърна финансовата криза от 2008-а. Тя разби доверието в банки и правителства и доказа, че безхаберието и своеволията на елитите се плащат от малкия човек. Цели държави, особено в Южна Европа, се подложиха на строги икономии, които орязаха публичните услуги и разклатиха социалния договор.
PIXABAY DIY Team
Хиляди хора, на които Великобритания и САЩ обещаваха, че образованието е ключ към просперитета, излязоха от университетите с огромни дългове и буквално започнаха борба за малкото и несигурни работни места. Така голямата мечта за бляскав успех постепенно отстъпи място на реалността, в която договорите и наемите изядоха илюзиите.
В този контекст социализмът, или поне идеята за колективни решения, престана да бъде реликва от Студената война и се превърна в инструмент за оцеляване.
PIXABAY Canva
За мнозина млади хора политическото вече е неделимо от личното. Всеки наем, всеки болничен списък и всяка вноска по студентски заем напомня как системата се е провалила. Там, където родителите виждаха лична отговорност, децата на XXI век виждат структурно неравенство.
И доколкото юпитата се опитваха да надхитрят пазара, децата им знаят, че пазарът вече ги е надхитрил.
PIXABAY
Културните символи също показват промяната. През 80-те години хората се стремат към показен лукс – Rolex и BMW означават успех. Днешните млади хора, макар и израснали в потребителски общества, търсят престижа в други неща – пътувания, етични покупки и устойчив начин на живот.
Но тук отново се прокрадва иронията на днешния ден. "Зеленият" начин на живот или ръчно изработените продукти, които уж показват ценности, пак се оказват твърде скъпи за повечето хора.
PIXABAY
Така разликата между мечтите и реалността става още по-очевидна и води до усещането, че личните избори не стигат, че са нужни промени в самата система.
Интернет също допринася за ускоряването на този процес. Юпитата на 80-те и 90-те разполагаха с лъскави списания, които им казваха кое е желано. Сега децата им имат социални мрежи, пълни с истории за дългове, прегаряне и несигурност.
PIXABAY Enrique Meseguer
Личните оплаквания в TikTok са се превърнали в политически доказателства. Мемета за "бедността на поколението милениъл" или "нихилизма на Gen Z" може да са забавни, но са огледало на нещо много сериозно и дълбоко – икономическата борба вече не се възприема като личен срам, а като структурно състояние.
Интернет на практика демократизира разочарованието.
PIXABAY
И все пак, амбицията за успех не изчезва. Защото не е и възможно. Засега тя се преформулира. Етосът на 80-те "алчността е добра", увековечен в образи като Гордън Геко, отстъпва място на по-цинични портрети на банкери, хазяи и корпоративни елити.
Сериали като Succession или филми като The Big Short показват богатите не като образци за подражание, а като предупреждение.
PIXABAY Frameworld
Междувременно културните герои се търсят в активизма, социалното предприемачество или общественото преформатиране. Днес достойнството се определя по-малко от способността да купиш пентхаус и повече от умението да устоиш на система, настроена срещу теб.
Юпитата и техните наследници завиват към социализма, защото светът, на който се доверяват за постигане на амбициите им, не е последователен. Там, където някога е имало вяра в "системата", сега има скептицизъм. Онова, което е било амбиция без тревоги, сега е инстинкт за оцеляване, закален в страха от несигурното.
PIXABAY DIY Team
И малкият човек, който навигира през жилищни кризи, несигурна работа и управленско безразличие, е принуден да изпробва границите на индивидуализма. Защото идеята за "Аз-ът", която дефинира ерата на юпитата, не е изчезващ вид. Тя просто се адаптира към условията на новото време.
Заедно с всички нас.
PIXABAY Tung Lam
Добави коментар