Малко държави днес са въодушевени от глобализацията, но Виетнам все още вярва в нея.
През април върховният лидер на страната, То Лам, определи "международната интеграция" като национален приоритет. После, през август, Виетнам облекчи визовите правила, за да улесни работата на чужденците там.
ЕПА/БГНЕС Luong Thai Linh
А през септември правителството обяви планове за въвеждане на повече английски и други езици в училищата, заедно с насочване на повече данъчни средства за развой на "университети от световна класа".
Властите все така потискат инакомислието, ревностно пазят еднопартийната система и не допускат нищо подобно на младежкия бунт, който наскоро разтърси Непал. Но петдесет години след жестоката война със Съединените щати тази държава от 100 милиона души кипи от открита, насочена навън енергия.
ЕПА/БГНЕС Luong Thai Linh
Глобализацията на бизнеса и търговията изважда Виетнам от бедността и надига вълна от глобализъм – убеденост, че светът печели, когато хората, стоките, вкусовете и знанията се движат по-свободно.
Това, разбира се е идеологията на света след Студената война.
Но след една четвърт от XXI век в историята, този начин на мислене има своите условности. Защото световната икономика остава взаимосвързана, но политиката около нея е фрагментирана.
ЕПА/БГНЕС Luong Thai Linh
Глобализацията вече не е универсална доктрина, а ресурс, който може да се оформя, управлява и дори използва като оръжие.
Защо ни е важно?
Навсякъде по света махалото се е преместило от интеграция към изолационизъм.
САЩ и Европа преоткриват индустриалната политика и икономическия национализъм. Китай затяга идеологическия контрол и изповядва самодостатъчност. Дори средни сили като Индия и Бразилия балансират глобалното си участие с вътрешен протекционизъм.
ЕПА/БГНЕС Luong Thai Linh
В този контекст откритостта на Виетнам направо е радикален. Но под повърхността се крие не старият космополитен глобализъм, а нещо далеч по-стратегически насочено.
Виетнамската версия на глобализацията е внимателно конструиран механизъм за изграждане на нацията. Държавата не разглежда тази "отвореност към света" като морална ценност, а като средство за влияние.
И много внимателно подбира какво допуска да влиза отвън.
ЕПА/БГНЕС Luong Thai Linh
Тя приветства инвестиции, технологии и образование, но филтрира политическото съдържание, което идва с тях. Това е глобализация, наподобяваща хореография, тъй като не разчита на спонтанно смесване, а на организирано движение.
Този процес е част от една мащабна политическа еволюция, нарастваща в различни части на света. Държавите вече не възприемат глобалната интеграция като заплаха за суверенитета, а като инструмент, който могат да опитомяват, насочват и ползват за укрепване на националната си мощ.
ЕПА/БГНЕС Luong Thai Linh
Либералният Запад някога е бил убеден, че откритостта подкопава авторитарните режими, но реалността, която се оформя в Ханой, Пекин и Сингапур, показва обратното.
Когато е селективно управлявана, глобалната интеграция засилва централизираната власт – тя носи икономически растеж, социална легитимност и технологичен напредък, без непременно да води до либерални промени.
ЕПА/БГНЕС Ekaterina Shtukina
В свят, разочарован от противоречията на неолиберализма, Виетнам демонстрира как глобалното и суверенитетът могат да съществуват заедно – без да се противопоставят, а като се допълват.
И пренастройката се случва с финес.
Защото следващата фаза на глобализацията няма да бъде движена от транснационални институции или универсалистки идеали, а от прагматични, държавно-центрирани актьори, които вече използват свързаността като инструмент за национално обновление.
ЕПА/БГНЕС Chris Ratcliffe
Добави коментар