По принцип демокрацията трябва да се грижи за народа и затова преди каквато и да е стъпка напред, се консултира със заинтересованите страни. Но какво се случва, когато приносът на участниците за всяка фаза от един план започне да пречи по начини, които спират опитите за напредък или конструктивна промяна?
Дори когато не е прогресивна?
Дали либерализмът вече е неспособен да върви напред, защото на всяка цена търси прогресивна промяна?
WIKIMEDIA Frise, Jimmy
В своята първоначална логика либерализмът никога не е бил просто списък от права за отделни групи или инструмент за културно утвърждаване на нови идентичности. Той е сложен и фин балансиращ механизъм, създаден да осигурява стабилност в разнородно общество – независимо от вътрешните напрежения.
Днес обаче понятието "либерализъм" в Съединените щати е откъснато от тази дълбока философска основа и сведено до много по-тясна, и в крайна сметка много по-уязвима представа. Вместо да служи като механизъм за управление на несъгласието, той се превръща в инструмент за неговото окончателно елиминиране.
И точно в тази трансформация идеята губи своята стабилност.
WIKIMEDIA Liberaal Archief
Когато една политическа рамка бъде натоварена със задачи, надхвърлящи възможностите ѝ, тя неизбежно започва да се пропуква под тежестта на погрешното ѝ тълкуване. И съвременният американски политически пейзаж илюстрира въпросното напрежение с поразителна яснота.
Това, което в момента се нарича "либерализъм", се свързва с набор от културни и социални програми, а не със структурните принципи, върху които някога е бил изграден.
WIKIMEDIA Avenue Press
Въпроси като имиграционна политика, идентичност и политики на пола, заедно с онова, което критиците подигравателно наричат "джендър идеология", се превръщат в емблеми на либералния проект.
Въпреки че тези въпроси са социално значими, сега се третират като либерализма въобще, макар че са само отделни елементи в рамките на широката структура на институционален баланс.
Защо ни е важно?
WIKIMEDIA Dobson, Molle and Co
По своя замисъл либерализмът никога не е целял да превръща всяко социално или морално предпочитание в държавна директива. Той е внимателно конструирана рамка, която позволява на различни индивиди и групи, често с противоречиви убеждения, да съжителстват в една обща политическа и правна система.
Но съвременният американски либерализъм все повече слива защитата на специфични идентичности или каузи с принципа на самата свобода.
И точно тук е грешката.
WIKIMEDIA Unknown artist
Защото когато защитата на правата на дадена група се възприема като морална мярка за легитимността на целия политически ред, изконният баланс, който либерализмът трябва да осигурява, се руши.
Системата, създадена да управлява несъгласие, всъщност задълбочава поляризацията. Понеже всяко отклонение вече не се разглежда като легитимно политическо несъгласие, а като заплаха за моралния и институционален ред на Вашингтон.
WIKIMEDIA Piter Publiciteit
Напрежението обяснява защо съвременната американска политика изглежда толкова нестабилна. Когато либерализмът се възприема като морален кръстоносен поход, а не като балансираща рамка, всяко политическо решение се превръща в арена за идеологическа битка.
И компромисът вече се интерпретира като морална слабост.
От съдебната система до законодателните органи институциите се оценяват не според способността им да посредничат, а според това доколко строго следват "прогресивната" ортодоксия на деня.
WIKIMEDIA Thomas Forman and Sons
В резултат се създава склонна към блокажи система, в която социалните и политически експерименти се извършват с ентусиазъм, но са лишени от структурните гаранции, които предполага класическият либерализъм.
Парализата се обяснява с политическа поляризация, но тя всъщност е само външен симптом. Истинският проблем е растящият разрив между процедурната логика на демокрацията и очакването либерализмът да реализира цялостна културна трансформация.
Американската конституционна архитектура е осеяна с механизми за вето и всяка политическа програма, която изисква морално единодушие, неизбежно се сблъсква с тези бариери. Резултатът е предвидим: блокаж след блокаж.
WIKIMEDIA Jimmy Frise
В отговор президентите все по-често се опитват да заобиколят законодателната парализа чрез изпълнителни заповеди, а следващите администрации веднага ги отменят. Отделните щати започват да се разминават драстично в трактовките на основни въпроси. И така се оформят паралелни правни режими, които разяждат представата за национално единство.
Федералните агенции сменят регулаторните си позиции в зависимост от политическите ветрове, а това подкопава доверието в тяхната последователност и професионализъм.
Парадоксът е, че колкото по-амбициозна става новата либерална визия, толкова по-малко способни са демократичните институции да я осъществят.
WIKIMEDIA Liberaal Archief
От това се ражда дълбокото разочарование сред прогресивните активисти. Те вече считат институционалната инерция за признак на структурна несправедливост, а не като ограничение в рамките на самата конституционна система.
На другия полюс, критиците на либерализма гледат на растящите му амбиции като на доказателство, че институциите са овладени от идеологически елит. И двете страни възприемат системата като провалена, но по диаметрално противоположни причини.
Обаче реагират на едно и също фундаментално напрежение – либерализмът се е превърнал от неутрален механизъм за балансиране в моралистичен проект.
И големият риск тук не е, че либерализмът преследва прекалено високи цели, а че те надхвърлят способността на политическата система да ги реализира. Защото либерализмът не може да се превърне в инструмент за културно налагане, без да загуби легитимността си на рамка, която осигурява баланс и плурализъм.
А демокрацията пък не е в състояние да премахне разногласията, без да разруши собствените си принципи.
И когато двете динамики се сблъскат, резултатът е неизбежен застой, вместо напредък.
WIKIMEDIA Loz Pycock
Добави коментар