Цената на провалените режими

Падането на Башар Асад в Сирия неизбежно подсети международната общност за случващото се със съпротивителните сили в Мианмар.

След преврата, през февруари 2021-ва, те спечелиха стабилни позиции срещу бруталната и въоръжена до зъби военна хунта. Някога считана за непоклатима сила, тя постепенно изгуби контрол над половината страна.

Започналите като мирни протести срещу преврата, бързо ескалираха до въоръжена съпротива срещу зверските репресии на хунтата.

Yangon, февруари 2021 Източник: WIKIPEDIA/By VOA Burmese

Протестиращите бяха посрещнати с насилие, а лидерите им бяха хвърлени в затвора. По това време последователите на хунтата, заедно с много международни анализатори, отхвърляха въоръжената съпротива като безполезна. Смятаха, че армията е "твърде голяма, за да се провали".

Но всички подцениха мащаба на корупцията във военните редици на Мианмар. Същата "човещинка", която провали и силите на Асад.

Защото порок с такъв мащаб е повече от морален провал. Той е стратегическа уязвимост. И неспособността на мианмарската хунта в бойните операции само доказва простичката закономерност.

Но има и друго - нарастващата подкрепа на Китай за военната хунта. Въпреки че Пекин де факто се стреми към стабилност в Мианмар, Си Дзинпин е по-склонен да подкрепя авторитарния режим, отколкото да проучва демократичните алтернативи.  

Снимка: ЕПА/БГНЕС/XINHUA

В исторически план обаче основният двигател на нестабилността и крехкостта на режима, е самата военна хунта.

Защо ни е важно?

Приликите със случилото се в Сирия са повече, отколкото изглежда на пръв поглед. Точно както Русия се оплете в колебливия режим на Асад, така и Китай вече се изправя пред подобни усложнения в бившата Бирма. Защото и двете сили надцениха възможностите на поддържаните от тях режими и подцениха мотивацията на опозиционните сили.

Източник: WIKIPEDIA/By FREEDOM -K

В Сирия, ангажиментът на Русия към Асад отчужди голяма част от международната общност и подкопа нейното регионално влияние. По същия начин, твърдата подкрепа за хунтата в Мианмар рискува да навреди на китайските стратегически интереси в Югоизточна Азия.

Пекин акцентира върху култивиране на връзки с върха на хунтата. И пренебрегва динамиката, която в действителност оформя обществото на Мианмар. Този ориентиран към елита подход подклажда антикитайски настроения в цялата страна.

Източник: WIKIPEDIA/By Paul Vrieze/VOA

Така Русия и Китай станаха част от продължителни кървави конфликти, заемайки страната на корумпирани, авторитарни режими. Но финансовите и политическите инвестиции в тези "съюзи" се оказаха значително по-големи от очакваните приходи.

Точно като Асад, военната хунта на Мианмар се оказва неспособна да осигури ефекта, който очакват в Пекин. И доказва, че подкрепа за дълбоко корумпирана и изолирана автокрация е скъпо и рисково начинание, което води до трайни усложнения, а не до стратегически дивиденти.

Като не бива да забравяме и икономическия аспект на подкрепата. Китай и Мианмар търгуват от десетилетия. При това много изгодно и за двете държави. Откакто хунтата е на власт, обменът на стоки е в рамките на 10 милиарда долара годишно.

Колкото до подкрепата на Москва за Башар ал-Асад - ако си най-големият производител на каптагон в света. И всичката ти "стока" трябва по някакъв начин да бъде пренасяна нагоре-надолу. Едни военновъздушни сили, в случая руските, биха били много добро решение. Само предположение...

Източник: WIKIPEDIA/By Kremlin.ru