Всяка сутрин опашките започват да се образуват преди зазоряване. Групи от жени, винаги жени, стоят в есенния хлад на тротоар до оживен околовръстен път, пред сградата на съда в Авиньон.
Идват ден след ден. Някои носят цветя. Заемат местата си и аплодират. Докато тя устремено върви нагоре по стълбите, за да влезе през стъклените врати на съда.
Някои се осмеляват да я доближат, а други крещят: "Ние сме с теб, Жизел" и "Бъди смела!".
Снимка: ЕПА/БГНЕС/GUILLAUME HORCAJUELO
След това повечето остават, с надеждата да си осигурят места в публичната зала на съда. За да не пропуснат нито един детайл от процеса. Те са там, за да свидетелстват за смелостта на една баба, която седи тихо, заобиколена от десетки изнасилвачи.
Всички тези жени обаче присъстват и по други причини. Изглежда преди всичко те търсят отговори. Докато Франция все още осмисля последиците от своя най-голем процес за изнасилване, стана ясно, че много французойки, не само тези в съда в Авиньон, си задават няколко основни въпроса.
Първо - какво може да се каже за френските мъже?
Снимка: ЕПА/БГНЕС/GUILLAUME HORCAJUELO
Ако знаем детайлите от процеса, бихме забелязали, че мнозина от мъжете в един малък селски район, очевидно са били готови да приемат случайна покана да правят секс с непозната жена, докато тя лежи в безсъзнание в стаята на непознат мъж.
Вторият въпрос произтича от първия и води след себе си още. Докъде ще доведе този процес? Как ще помогне за справяне с епидемията от сексуално насилие и изнасилвания, с помощта на наркотици? Ще се разбият ли дълбоко вкоренените предразсъдъци и невежество относно срама и мълчанието в подобни случаи?
Снимка: ЕПА/БГНЕС/GUILLAUME HORCAJUELO
Казано по-просто - ще променят ли нещо смелата позиция на Жизел Пелико и нейната решителност?
Дългият съдебен процес създаде свой собствен микроклимат, като през последните седмици в градския съд се изгражди странна нормалност. По време на четиримесечните заседания, в края на всяка почивка, обвиняемите се събираха до метал детектора, преди да минат покрай предимно женския журналистически корпус, който също чакаше да влезе в залата.
Вътре мъжете се редуваха да споделят разказите си.
Снимка: ЕПА/БГНЕС/GUILLAUME HORCAJUELO
Назначеният от съда психиатър Лоран Лайе свидетелства, че обвиняемите не са нито "чудовища", нито "обикновени хора". Някои плачат. Няколко си признават. Но повечето гледат да омаловажат нещата - просто искали да задоволят фантазиите на една двойка и не е имало как да разберат, че Жизел Пелико не е дала съгласието си. Други дори твърдят, че Доминик Пелико ги е сплашил.
На този фон сходствата в поведенческите модели и споделените характеристики сред 51-те мъже се оказват изключително малко. Те представляват широк спектър от обществото. Три четвърти имат деца. Половината са женени или във връзка. Малко над една четвърт от тях потвърждават, че са били малтретирани или изнасилвани като деца.
Липсва и забележимо групиране по възраст, работа или социална класа.
Снимка: ЕПА/БГНЕС/GUILLAUME HORCAJUELO
Едно обаче е ясно - случаят "Пелико" променя отношението към изнасилването в цяла Франция. В отворено писмо, видни французи казват, че насилието извършено от мъже, не може да се класифицира само като "дело на чудовище, защото всеки човек е способен на това".
Мъжката природа не бива да оправдава поведението. Но "всички мъже, без изключение, се възползват от система, която продължава да доминира над жените".
Снимка: ЕПА/БГНЕС/GUILLAUME HORCAJUELO
Добави коментар